Сага за Австралия
- Автор: Маккалоу Колин
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сага за Австралия». Краткое содержание книги:
Британската корона е решена да осъществи най-големия си човешки експеримент — да превърне в място за заточение един далечен и непознат дотогава континент — Австралия. Новата колония се заселва с каторжници, размирници, политикани и несретници. Отделени с един океан разстояние от родината, там те биха могли да преживяват, без да представляват опасност за империята.
Пътят на Морган…
Загубил жена и деца, Ричард Морган попада по донос в лапите на английското правосъдие и е осъден на седем години каторга. Любов и омраза, доблест и чест, борба за оцеляване — такъв е пътят на Морган в „Сага за Австралия“.
Пъхна двайсетте златни монети в дланта на Стивън, той вдигна вежди, сетне ги пусна в джобовете на платненото си сетре. Когато казаха на Кити, че вече може да гледа, тя ги видя, че се смеят, но така и не разбра защо.
Началото на 1792 година се случи сухо, макар че по Коледа се беше излял обичайният пороен дъжд — слава богу, след като бяха прибрали реколтата. Кити наедряваше от ден на ден все повече, но не бе от жените, които изглеждат така, сякаш всеки момент ще се пръснат.
— Наистина, Ричард, по-добре ти да беше износвал клетото дете! — рече му веднъж тя отчаяна. — Стига си се притеснявал толкова, де!
— Все пак според мен трябва да слезеш в Артъровия дол и да останеш при Оливия Лукас — каза Ричард притеснен. — Моргановият поток е доста откъснат.
— Няма да ходя при никаква Оливия Лукас.
— Ами ако детето се роди преждевременно?
— Ричард, обсъдих всичко надълго и нашироко с Оливия — наясно съм с нещата. Повярвай ми, ще разполагам с предостатъчно време, за да предупредя Джоуи и да го пратя да каже на теб и на Оливия. Това ми е първото дете. Те не идват толкова бързо на бял свят — отсече Кити.
— Сигурна ли си?
— Повече от сигурна — увери го тя с гласа на издъхваща мъченица, сетне отиде напето при стола, седна без всякакви затруднения и погледна изпод вежди Ричард. — Искам да те питам някои неща и държа да ми отговориш — каза Кити.
Излъчваше властност — Ричард бе толкова запленен, че не можеше да откъсне очи от нея.
— Питай, де — подкани и седна така, че тя да му вижда добре лицето. — Хайде, слушам те!
— Не след дълго ще ти родя дете, пък съм кажи-речи в неведение за живота ти. А малкото, което знам, съм го чула от Лизи Лок. Мисля, че имам право да знам повече от нея. Разкажи ми за дъщеря си, която е щяла да бъде на моите години.
— Казваше се Мери, погребана е до майка си в гробищата на черквата „Свети Яков“ в Бристъл. Почина тригодишна от едра шарка. Една от причините да предпочитам децата ми да израснат тук. Най-страшното, от което трябва да се плашим, е дизентерията.
— А други деца имал ли си?
— Син, Уилям Хенри. Удави се.
Лицето на Кити помръкна.
— О, Ричард!
— Не скърби, Кити! Всичко това се случи много отдавна, в друга страна. Децата ми няма да растат, изложени на такива опасности.
— Но и тук има опасности, да се удавиш, е най-голямата сред тях.
— Повярвай, синът ми се удави по причини, който тук не може да се повторят. Такива неща стават само по големите градове, а не на малки острови, където всички се познават. И тук има лоши хора и ние не общуваме с тях, ала щом си направим училище, ние, родителите, ще внимаваме, ще знаем много повече за учителите, отколкото в Бристъл. Уилям Хенри си отиде заради един учител. — Той понаведе глава на една страна и погледна изпитателно Кити. — Други въпроси?
— А жена ти в Бристъл как умря?
— От апоплексия. За щастие преди Уилям Хенри. Изобщо не се е мъчила.
— О, Ричард!
— Не се натъжавай, любов моя, излишно е. Всичко това се е случило, за да срещна теб, сигурен съм. Заради това и не ми беше съдено в Бристъл да вкуся радостта на истинския семеен живот, там дори си нямах свой дом. Единственото, което искам от теб, е да запазиш в сърцето си малко кътче и за мен — като баща на децата ти. Това и децата ще ми бъде предостатъчно.
Тя отвори уста, понечи да каже, че Ричард има не само малко кътче в сърцето й, но размисли още преди да е изрекла думите. Кажеше ли ги, щеше да му даде обещание, оброк, който не бе сигурна, че ще успее да изпълни. Харесваше го много и точно заради това не искаше да го залъгва, да намеква, че за нея той е повече от онова, което всъщност бе. В сърцето й не звучеше музика, душата й не бе окрилена. Ако Ричард й дадеше и това, нещата щяха да се променят. Тогава щеше да бъде в състояние да му каже „любов моя“.
Февруари се случи ветровит и бурен, времето вещаеше урагани. Добре поне, че реколтата беше прибрана и зърното бе на сухо — храната беше предостатъчно, щеше да стигне за всички на остров Норфолк, макар че надали щяха да останат излишъци, за да бъдат прехвърлени в Нов Южен Уелс. За там щяха да заминат само много варовик и малко дървен материал.
На петнайсети февруари Ричард забърза към къщи, много притеснен, понеже беше закъснял. Заместник-губернаторът го беше забавил с безкрайните си въпроси, толкова много, че Кити не би успяла да ги зададе и за цяла седмица. Още не й беше време да ражда, ала Оливия Лукас бе казала на Ричард, че е получила болки, а Джоуи Лонг надали би могъл да изпълни ролята на акушерка. Поуспокоен от уверенията на Оливия и на Кити, че първородните деца не идвали толкова бързо на бял свят, той се запъти към къщата. Над високия каменен комин не се виеше пушек и Ричард ускори крачката — макар че беше влязла в деветия месец, Кити пак настояваше сама да си меси хляба.