Сага за Австралия
- Автор: Маккалоу Колин
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сага за Австралия». Краткое содержание книги:
Британската корона е решена да осъществи най-големия си човешки експеримент — да превърне в място за заточение един далечен и непознат дотогава континент — Австралия. Новата колония се заселва с каторжници, размирници, политикани и несретници. Отделени с един океан разстояние от родината, там те биха могли да преживяват, без да представляват опасност за империята.
Пътят на Морган…
Загубил жена и деца, Ричард Морган попада по донос в лапите на английското правосъдие и е осъден на седем години каторга. Любов и омраза, доблест и чест, борба за оцеляване — такъв е пътят на Морган в „Сага за Австралия“.
— О, Кейт, сега вече наистина те чувствам моя.
На Кити и през ум не й беше минавало да се съмнява, че от Ричард ще излезе прекрасен баща. Но се изненада, когато той се посвети изцяло, телом и духом, на бащинството. Не една и две от приятелките и познатите й се оплакваха, че мъжете им се притеснявали да не би да ги помислят за мухльовци, ако помагат в къщната работа или се занимават с децата. Смятали за достатъчно да гушнат малкото, ако е уморено, да го целуват и дундуркат, но не искали и да чуят да свършат нещо друго. А ето, Ричард пет пари не даваше какво щели да си помислят приятелите му. И някой да му беше дошъл на гости, пак повиваше Кейт, не се притесняваше дори да го завареха да пере или да простира пеленките. И както личеше, от това доброто му име ни най-малко не пострада в очите на околните. А дори и да бе пострадало, той не го забелязваше. А в случай че го забележеше, не смяташе, че си заслужава да обръща внимание. В едно отношение беше късметлия — изобщо не беше мижитурка, инак нещата може би щяха да изглеждат различно.
Работеше до премала, опитваше се да свърши повече за по-малко време, та да се върне у дома, при Кити и Кейт. Когато Кити с половин уста му предложи да работи по-малко на ямите с трионите и да посвети повече усилия на нивите, той я погледна ужасен — и дума да не става! Работата му на шеф на секачите бе добре платена и всяка банкнота, която изкараше и която биваше вписвана в държавните регистри, си беше залог за доброто бъдеще на неговите деца. Така де, още пращеше от здраве, можеше и да бичи дървен материал, и да обработва нивите.
Кейт вече беше на шест месеца, когато Томи Краудър дойде на втората яма и попита Ричард кога смята да впише невръстното момиченце в списъка на Държавното хранилище.
— Не сме опрели до хранилището, все ще изхраня жена си и детето — отвърна достойно Ричард.
— Капитан Кинг настоя да го впишем в списъка. Ела в канцеларията, ще го направим още сега — отсече Краудър, сетне се завъртя и тръгна, без дори да поглежда дали Ричард върви след него.
— Не виждам защо да вписвам жена си и детето в списъка — заповтаря пак вироглаво Ричард, след като влезе в тясната канцеларийка на Краудър. — Аз съм глава на семейството.
— Няма такова нещо, Ричард. Не си глава на никакво семейство. Кити е каторжничка, води се неомъжена. Затова и още е в списъка, там трябва да бъде вписано и детето й. Ти ми трябваш само като свидетел — обясни Краудър.
На Ричард му притъмня пред очите.
— Кити е моя жена. Кейт е моя дъщеря.
— Катерин Кларк, неомъжена… Точно така, намерих я — продължи да дърдори Краудър, след като намери реда върху съответната страница в дебелия тефтер. Взе пачето перо, топна го в мастилницата и се зае да пише, изричайки на глас: Катерин Кларк, дете. — Вдигна грейнал глава. — Готово! Вписахме я и ти ми беше свидетел. Благодаря ти, Ричард.
Писарят остави перото.
— Детето се казва Катерин Морган. Припознал съм я.
— Не, казва се Кларк.
— Морган.
Томи Краудър не беше от най-схватливите — пръскаше прекалено много сили, за да се покаже неоценим пред хората в състояние да му помогнат да се издигне в живота. Но сега най-неочаквано видя пред себе си очи, буреносни като залива Сидни по време на ураган, и пребледня като платно.
— Какво съм виновен аз, Ричард! — изпелтечи писарят. — Не съм ти съдник, аз съм си нищо и никакъв писарушка към управата на остров Норфолк. Капитан Кинг — допълни той — държи всичко да е тип-топ, като в Бристъл. Като бристълчанин би трябвало да си доволен. — Дърдореше като курдисан, вече не можеше да се спре. — Длъжен съм да впиша новороденото в регистъра, длъжен съм и да те помоля да удостовериш, че съм го сторил. Момиченцето се казва Кларк.
— Не е честно! — сподели по-късно Ричард със Стивън и добави, стиснал пестници: — Оня палячо в управата вписа, моля ти се, дъщеря ми в тъпия си регистър като Катерин Кларк. И за капак ме накара да гледам как го прави.
Стивън видя как мускулите под кожата на приятеля му са се опънали до скъсване и неволно потрепери.
— За бога, Ричард, овладей се. Какво са ти виновни Краудър и Кинг! Вярно, не е честно, но не можеш да направиш нищо. Кити не ти е законна съпруга. Не може да ти бъде. Има да излежава още няколко години от присъдата, което ще рече, че държавата е в правото си да върши с нея каквото сметне за необходимо. И официално Кейт се казва Кларк.