Сага за Австралия
- Автор: Маккалоу Колин
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сага за Австралия». Краткое содержание книги:
Британската корона е решена да осъществи най-големия си човешки експеримент — да превърне в място за заточение един далечен и непознат дотогава континент — Австралия. Новата колония се заселва с каторжници, размирници, политикани и несретници. Отделени с един океан разстояние от родината, там те биха могли да преживяват, без да представляват опасност за империята.
Пътят на Морган…
Загубил жена и деца, Ричард Морган попада по донос в лапите на английското правосъдие и е осъден на седем години каторга. Любов и омраза, доблест и чест, борба за оцеляване — такъв е пътят на Морган в „Сага за Австралия“.
— Сядай — разпореди се тя рязко, сетне глътна тайно от шишенцето и затаи дъх.
Кити й подаде със сериозна усмивка кутията за шапки.
— Заповядай.
Лизи я пое, разположи се на един от столовете, развърза връвта, вдигна капака.
— Аууу! — ахна точно както преди това и Кити. — Аууу!
Шапката беше извадена и огледана от всички страни с неприкрита възхита. После Лизи Лок ревна толкова гръмогласно, че от изненада Кити подскочи на стола.
Мина доста време, докато успя да поуспокои жената, която й приличаше на Бети Райли, по-възрастната слугиня в имението, забъркала и четирите момичета в такава ужасна каша.
— Недей, Лизи, недей! Хайде, успокой се — взе да я увещава тя, да я милва и потупва по гърба.
В края на огнището имаше тумбесто гърне, а върху масата — чайниче. Ето какво й трябваше на Лизи — чай! Кити се запретна да тършува и намери кутийка чай и стъкленица с огромна буца захар и с чукче, после заля чая с вряла вода, остави го да се запари, отчупи с чукчето от буцата захар и наля от димящата течност в порцелановата чашка с чинийка. Виж ти, в къщата на заместник-губернатора си имаха всичко, ама всичко! Порцеланови чаши с чинийки в кухнята, моля ви се! Кити не беше виждала чаша с чинийка още откакто я бяха арестували, а ето че сега в някаква си кухня беше намерила цели две чаши с чинийки към тях! Какви ли други несметни съкровища имаше в къщата? Колко ли слуги обслужваха господин и госпожа Кинг? Дали си пиеха чая на корем, без да се притесняват, че ще вземе да свърши, дали се хранеха от порцеланови купи и чинии, и супници? Дали си имаха картини по стените? И саксии с цветя по стаите?
— Току-що ми казаха, че ме уволняват — проплака през хълцане Лизи. — Господин Кинг ми го съобщи.
— Ето, пийни си от чая! Хайде де, ще ти поолекне, наистина — запредумва я Кити, като я галеше по черната коса.
Лизи си избърса с престилката очите и погледна тъжно заклетата си съперница.
— Наистина си мило момиче — отбеляза тя, след като стомахът й се постопли от чая.
— Дано — рече Кити и също отпи мъничко от чая. Защо ли беше толкова вкусен, когато го пиеш от порцеланова чаша? — Шапката харесва ли ти?
— Права си, великолепна е. Майор Рос щеше да подсвирне и да ми каже, че с нея изглеждам царствено, докато госпожа Кинг и да ми направи комплимент, ще бъде с половин уста. Инак е много мила, с отлични обноски, не мога да виня нея. За всичко е виновен капитан Кинг. И онзи тъпанар Чапман, да опустее дано негодникът му с негодник. Вече си прави тънките сметки. И умува как да забогатее тук. Освен това влияе изключително зле на госпожа Кинг, но и капитанът не е вчерашен, вече го забелязва. От мен да го знаеш, в най-скоро време ще му бие шута и ще го експедира чак в Куинсбъро или Филипсбърг. Но капитан Кинг нещо не ме харесва, Кити, умът ми не го побира защо. Прекалено проста съм била за жена като госпожа Кинг, това ми каза, представяш ли си! Аз — проста! И таз добра. Не знае той какво е простачка. Разправя, че не искал децата му да ме слушат… е, защо да си кривя душата, понякога се изпускам и казвам от време на време майната му. Но без „еба ти“ и другите му такива дивотии, Кити, честен кръст. Какво съм виновна аз, все пак в затвор съм лежала. Преди не съм псувала, нито клела някога.
— Напълно ти влизам в положението — увери я разпалено Кити.
— Както и да е. Все пак не може да ме изрита току-така — тросна се войнствено Лизи и вирна брадичка. — Аз съм свободна жена, не някоя каторжничка. И знаеш ли кого е решил, моля ти се, да вземе на мое място? — попита тя, до немай-къде възмутена.
— Не, кого?
— Мери Ролт. Мери Ролт, представяш ли си! Псува като хамалин, от мен да го знаеш. И само защото Мери Ролт се чука със Сам Кинг, пехотинеца, дето е решил да се установи тук за постоянно. Кинг. Същото име. Само защото се казва като него, капитанът е решил, че е по стока от останалите. Да, ама не! — Лизи си пийна отново от чая и се загледа в шапката. — Жалко, че нямам огледало.