Съдбата на Шута
- Автор: Хобб Робин
- Серия: Шутът и убиецът #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Съдбата на Шута». Краткое содержание книги:
Убиец, шпионин и майстор на Умението, Фицрицарин вече е твърдо установен в кралския двор в Бъкип. Заедно с принц Предан, наставника си Сенч и слабоумния, но надарен с огромен талант в Умението Шишко, Фиц се опитва да помогне за изпълняването на мисия, която би могла да осигури мира между Шестте херцогства и Външните острови и да спечели за Предан ръката на нарческа Елиания. Нарческата е поставила на принца немислима задача — да обезглави дракон, скован в ледовете на остров Аслевял. Но не всички кланове от Външните острови подкрепят опитите да се посегне на почитания им защитник. Дали зад искането на нарческата не се спотайват някакви тъмни сили? И може ли Фиц да разкрие загадките навреме, за да спаси съюза — и света?
Сложно, изпълнено с атмосфера приключение с множество изненади, печелившо съчетание от силни герои и пъстроцветни общности.
И тогава внезапното послание на Копривка се стовари отгоре ми като чук.
Драконите идват! Тинтаглия казва да им приготвим живо месо на „обичайното“ място!
Късметът ни доведе драконите в сватбения ден на принца и по предложение на Копривка заповедническото искане на Тинтаглия бе наречено Пирът на драконите. Злополучните телета, украсени със сини ленти и затворени на оградено място недалеч от Камъните свидетели, очакваха участта си. Тинтаглия и Айсфир не се явиха на самата церемония, което идеално ни устройваше. Гостите, събрали се да видят как принцът и Елиания си разменят брачните клетви в центъра на Камъните свидетели, се бяха събрали на склона. Младоженците бяха великолепни в синьо-белите си одежди. Застанаха в центъра под ясното синьо небе и с високи ясни гласове произнесоха клетвите си.
Бях сред стражите, които бяха направили верига да пазят ограденото за добитъка място. Драконите се появиха в небето точно когато принцът завърши клетвите си към своята невяста и херцозите. Спуснаха се и тълпата започна да охка и ахка, сякаш бяха акробатска трупа, дошла специално, за да ги забавлява. Ставаха все по-големи и по-големи и скоро не беше необходимо да пазим района отцепен — хората започнаха да осъзнават колко са грамадни. Тълпата се смълча, когато стана ясно, че Тинтаглия се спасява от страстно преследващия я Айсфир. Завъртяха се и проведоха шеговито сражение над Камъните свидетели, спуснаха се толкова ниско, че вятърът от крилете им развя коси и шалове. Издигнаха се почти вертикално нагоре, сияеха в черно и сребристосиньо. А след това Айсфир успя да улови женската си и се съвкупиха с изпепеляваща страст за радост на събралото се множество — това бе добър знак за принца и принцесата. Никой, притежаващ поне капка Умение, не можеше да остане равнодушен към страстите на огромните същества.
Драконите изобщо не се интересуваха от това. Съвкупиха се няколко пъти с гръмки ревове и игриви предизвикателства, след което се нахвърлиха върху телетата. Оградата не успя да задържи изпадналите в паника добичета. Един страж бе стъпкан и мнозина от тълпата се спасиха с бягство, преди Тинтаглия и Айсфир да приключат с избиването и да започнат да се хранят. Зрелището бе толкова кърваво, че дори онези, които бяха останали, предпочетоха да се върнат в замъка или да гледат от безопасно разстояние.
Но макар драконите да не обърнаха особено внимание на сватбата, присъствието им бе триумф за принца. Преди да си заминат, херцозите се срещнаха и се съгласиха да признаят Предан за престолонаследник. Краят на приключенията му бе достоен за балада и се появиха много песни, които се радваха на огромна популярност. Пировете и празненствата в Бъкип продължиха цели двадесет дни, докато не започна да застудява и благородниците не решиха да се върнат в именията си, преди пътуването да е станало съвсем неприятно. В замъка постепенно стана по-спокойно и нещата потекоха по обичайния начин. Но през цялата зима той си остана оживен. Престолонаследникът и невястата привличаха не само младите благородници на Шестте херцогства, но и по-младите кемпра от Външните острови. Сключиха се съюзи, които нямаха нищо общо с търговията, появиха се немалко планове за бракове. Сред обявилите намерението си бяха лорд Любезен и лейди Сидел.
Но наред с това бе време и за раздели. Сбогувах се с Хеп и наставника му, които заминаваха да презимуват при своя лорд. Хеп ми изглеждаше щастлив и макар да не ми бе приятно да се разделям с него, се радвах, че е направил избор, който му доставя такова удоволствие. Уеб взе Пъргав със себе си — заяви, че било време момчето да се запознае със собствения си народ, да разбере по-добре всички нюанси на Осезанието и да подхожда към него разумно. Обяснението ми в любов към майката на Пъргав издигна нова стена между мен и момчето. Не бях сигурен, че ще успея да я пробия скоро, но въпреки това се чувствах по-добре, че съм говорил с него открито. Уеб се опита да ме убеди да тръгна с тях, каза, че и за мен щяло да е от полза, но отклоних поканата му и го уверих, че някой ден наистина, ама наистина ще намеря време. Той се усмихна и ми напомни, че никой не намира време, а само използва разумно онова, което му е дадено. Обещах му, че ще се опитам да го правя, и им махнах за сбогом при портите на Бъкип.
С появата на първия скреж драконите си заминаха. Нямахме нищо против — всеки от тях изяждаше по две говеда на ден. Копривка ни предупреди още в началото, че ако не им осигуряваме храна, най-вероятно сами ще си вземат онова, което си искат. Една нощ доста се забавлявах, когато подслушах разговор между Копривка и Тинтаглия. В съня си Копривка я яздеше, а Тинтаглия летеше на юг в нощта, малко зад Айсфир. Прохладният вятър, ярките звезди в небето и наситените миризми от спящата земя бяха опияняващи.