Съдбата на Шута
- Автор: Хобб Робин
- Серия: Шутът и убиецът #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Съдбата на Шута». Краткое содержание книги:
Убиец, шпионин и майстор на Умението, Фицрицарин вече е твърдо установен в кралския двор в Бъкип. Заедно с принц Предан, наставника си Сенч и слабоумния, но надарен с огромен талант в Умението Шишко, Фиц се опитва да помогне за изпълняването на мисия, която би могла да осигури мира между Шестте херцогства и Външните острови и да спечели за Предан ръката на нарческа Елиания. Нарческата е поставила на принца немислима задача — да обезглави дракон, скован в ледовете на остров Аслевял. Но не всички кланове от Външните острови подкрепят опитите да се посегне на почитания им защитник. Дали зад искането на нарческата не се спотайват някакви тъмни сили? И може ли Фиц да разкрие загадките навреме, за да спаси съюза — и света?
Сложно, изпълнено с атмосфера приключение с множество изненади, печелившо съчетание от силни герои и пъстроцветни общности.
Принц Предан все още беше на подиума до майка си. Погледна я и всички видяха каква радост го изпълва. Не каза нито дума на Сенч или на кралицата. Дори не си направи труда да се спусне по двете стъпала, а скочи право на пода. Щом го видя, Елиания отметна качулката си и се затича към него. Срещнаха се в центъра на Голямата зала. Хванаха се за ръце.
— Не можех да чакам — с ясен звънлив глас възкликна Елиания. — Не можех да дочакам зимата, та какво остава за пролетта. Дойдох да се омъжа за теб и ще направя всичко по силите си, за да живея според вашите обичаи, колкото и странни да са те.
Принцът не откъсваше очи от нея. Лицето му бе озарено от радост, но после видях как се поколеба. Видях как се мъчи да реши какво да каже, какъв трябва да е подобаващият отговор пред всички събрали се. Елиания го гледаше и светлината на лицето й започна да помръква.
Намесих се решително.
Кажи й, че и ти не можеш да чакаш. Кажи й, че я обичаш и че ще се ожениш за нея още сега. Любов, изминала толкова дълъг път и платила такава цена, не бива да се отклонява! Всяка жена се нуждае от обич.
Лицето на Сенч се бе превърнало в усмихната маска на ужас. Кралицата се изправи, затаила дъх. Пиотре стоеше абсолютно неподвижно. Знаех, че се моли принцът да не нарани или унизи момичето.
Предан заговори ясно и високо:
— Ще се оженим още тази седмица. Не само пред херцозите, но и пред всички тук. Ще се оженим и ще празнуваме жътвата като съпруг и съпруга. Съгласна ли си?
— Ел и Еда, Море и Суша! — изкрещя Кървавия меч. — Еленът и Нарвалът! В самото начало на новата година. Добър знак за всички ни!
— Тъй да бъде! — извика Пиотре и на лицето му се изписа почуда.
— Съгласна съм.
Прочетох думите по устните й, но не ги чух — потънаха сред възторжените викове на стотиците гости. Сенч затвори за миг очи, после се усмихна и погледна с обич импулсивния си, прибързан принц. Но прикритата горчивина в погледа му бе напълно победена от онова, което блесна в очите на Елиания. Дори да й бе нужно потвърждение, Предан току-що й го бе дал. Запитах се какво ли е струвало на нея и на клана решението й да дойде тук. Облеклото й бе украсено с нарвали и елени и се съмнявах, че го е изработила сама. Някои от майките й я бяха подкрепили.
— Тази седмица ли ще се женят? — попита Търпение.
Кимнах.
— Този Празник на жътвата ще се запомни — отбеляза тя. — Най-добре още сега да пратят пратеници из цялата страна. Никой няма да иска да пропусне подобно нещо. Не сме имали хубава сватба в Бъкип, откакто се оженихме двамата с Рицарин.
— Не мисля, че ще се оженят веднага. Подготвяха се за Празника на жътвата все пак, а не за сватба. Готвачите ще побеснеят! — обади се Лейси.
Беше права, разбира се.
Успях да се измъкна от хаоса, който сам бях създал, и дори успях да поспя няколко часа в работната стая. Боя се, че малцина са успели да последват примера ми. Слугите работиха през цялата нощ. Имаха късмет, че бяха напреднали с подготовката за честванията и замъкът вече бе украсен с гирлянди. Добре бе също, че херцозите и херцогините вече се бяха събрали за Празника на жътвата — щеше да настане голям фурор, ако заради прибързаното решение на принца да се жени някой от висшите благородници пропуснеше събитието.
На следващия ден едва не закъснях. По време на продължителната церемония стоях в задната редица на гвардията на принца. Лонгуик бе попълнил оределия ни състав, но така още по-болезнено усещах липсата на онези, които бяха тръгнали с нас да открием дракона. Ридъл стоеше до мен и мисля, че се чувстваше по абсолютно същия начин. Но въпреки това беше удоволствие да гледам принца и невястата му.
Бяха облечени като крал и кралица на жътвата. Беше минало доста време от последното изпълнение на стария ритуал — отдавна в Бъкип не бе имало кралска двойка. Явно шивачката не беше мигнала през нощта. Елиания отново беше със своето наметало с нарвали и елени, а костюмът на принца идеално подхождаше на тоалета й. Простата корона на Предан бе заменена от пищната корона на жътвата. Забелязах в това умелата ръка на Сенч, който показваше принца като крал пред херцозите му. Макар да бе само церемония, никой не пропусна да долови посланието. Елиания също носеше корона. Но докато принцът бе с позлатени еленови рога, на нейната имаше един рог на нарвал в син емайл и сребърен обков. Докато танцуваха сами в центъра на покрития с пясък дансинг, приличаха на оживяла двойка от някоя легенда.