Кралица на въздух и мрак [bg]

Магнус, впил очи в Алек, положи ръка върху брошката. Сега бе негов ред: Алек разтвори сакото и нави ръкава си. Сложи стили в ръката на Магнус и улови пръстите му в своите. Преплел ръцете им, Алек нарисува руната за брачен съюз върху собствената си кожа. Ема предположи, че другата руна, онази над сърцето, ще бъде поставена по-късно, насаме, както се правеше обикновено.

Когато я завърши, руната остана да изпъква, ярка и черна, върху кожата му. Никога нямаше да избледнее. Никога нямаше да изчезне, вечен символ на любовта му към Магнус. Ема почувства мъчителен копнеж дълбоко в душата си, там, където живееха неизречените надежди и мечти. Всеки би бил щастливец да има нещо като това, което имаха Магнус и Алек.

Магнус свали бавно ръка, все така уловена в тази на Алек. Взря се в руната върху кожата на Алек като замаян, а Алек отвърна на погледа му, сякаш никой от двамата не бе в състояние да извърне очи.

— А сега пръстените — каза Джия и гласът й сякаш извади Алек от сън.

Джейс пристъпи напред и сложи един пръстен в шепата на Алек и друг — в тази на Магнус, прошепвайки им нещо, което ги накара да се разсмеят. Саймън потъркваше гърба на Изабел, която подсмърчаше още по-силно, а Клеъри се усмихваше в цветята си.

Ема се радваше, че си беше сложила руна за нощно виждане. Благодарение на нея успя да различи, че пръстените бяха семейни пръстени на рода Лайтууд, с традиционните пламъци от външната страна и думи, гравирани от вътрешната.

— Aku cinta kamu — прочете Магнус на глас и се усмихна на Алек, ослепителна, широка като света усмивка. — Любовта ми за твоята, сърцето ми за твоето, душата ми за твоята, Александър. Сега и завинаги.

Катарина се усмихна на онова, което трябва да бяха познати думи. Магнус и Алек сложиха пръстените един на друг и Джия затвори книгата си.

— Александър Лайтууд-Бейн. Магнус Бейн-Лайтууд. Вече сте омъжени — каза тя. — Нека се възрадваме!

Двамата мъже се прегърнаха и събралото се множество заликува: всички викаха и се прегръщаха, и танцуваха, а небето над тях бе обляно в златна светлина, когато Рейгнър, който най-сетне беше престанал да се цупи, изпълни въздуха с фойерверки, изригващи във формата на сватбени руни. А насред всичко това Магнус и Алек се прегръщаха силно и пръстените им грееха като късчета от ново слънце, показващо се над хоризонта.