Дверите на Скръбния дом
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дверите на Скръбния дом». Краткое содержание книги:
В мините на Отатарал Фелисин, най-малката дъщеря на низвергнатия благороднически род Паран, мечтае за възмездие над сестра си, която я е осъдила на доживотна каторга. Бягството я отвежда на континента и в Рараку, където душата й ще се прероди и бъдещето й ще придобие яснота. Обявените вече за изменници Подпалвачи на мостове Фидлър и професионалният убиец Калам са решени да изпълнят клетвата си да върнат обсебената преди от божество Апсалар в отечеството й и да убият императрица Ласийн, но буреносните събития ще въвлекат и тях.
Междувременно Колтейн, новият пълководец на седма малазанска армия, повежда разбитите си, изтощени от войната легиони, в последно дръзко сражение, за да спаси живота на тридесет хиляди бежанци, и по този начин — да си осигури бляскаво място в историята на Империята.
Разположен в един великолепно описан свят, раздиран от безвластие и тъмна, неудържима магия, „Дверите на Скръбния дом“ е ужасяващата, жестока втора част на монументалната „Малазанска книга на мъртвите“.
Мащабен, съкрушителен роман за война, интриги и предателства, потвърждаващ, че Стивън Ериксън е разказвач със секващ дъха талант, въображение и оригиналност.
— Това вече го обсъдихме — знаете, че е невъзможно.
— Не искам да го изгубя, Топър.
Той се изсмя дрезгаво.
— Казах, че не мога да отзова ловците си, императрице — да не би да го разбирате в смисъл, че очаквате наистина да успеят? Дъх на Гуглата, самият Танцьор би се поколебал, преди да нападне Калам Мекхар. По-добре погледнете на тази ужасна нощ като на отдавна очаквано разчистване на слабите елементи в братството…
— Много великодушно от твоя страна.
Той се усмихна кисело.
— Тази нощ получихме доста сериозни уроци, императрице. Има над какво да се замислим. Освен това си имам жертва, върху която да излея безсилието си.
— Перла. Твоят фаворит.
— Вече не ми е фаворит.
В тона на Ласийн се прокрадна предупреждение.
— Вярвам, че ще се оправи, след като му обясниш някои неща, Топър.
Той въздъхна.
— Да. Но засега ще го оставя да се поизпоти… и да смята Калам за най-тежкия урок. Известно унижение винаги е от полза, както съм казвал винаги. Не сте ли съгласна, императрице?
— Императрице?
„Говоря на труп. Ех, Ласийн, това най-много харесвам у теб — ненадминатата ти способност да накараш човек да се задави в собствените си думи…“
Капитанът на гвардията буквално се сблъска с тях, докато се промъкваха към външната стена на Старата крепост. Майнала вдигна арбалета и мъжът разпери ръце, за да покаже, че не държи оръжие. Калам пристъпи към него, издърпа го от сянката и набързо го обезоръжи.
— Е, капитане — изсъска убиецът. — Казвай къде се крият неканените гости в Твърдината.
— Доколкото схващам, нямате предвид себе си — отвърна мъжът. — Ами, стражът на портата спомена за някакви сенки по стълбите — той е почти сляп, разбира се. Но тук наоколо… нищо.
— Кариерата ти би могла да е и по-добра. Нали, капитане? Как се казваш?
— Араган. Остават ми само няколко дни до новия пост…
— И с малко съдействие това няма да се промени.
— Току-що направих обиколката — всичко е спокойно, доколкото мога да преценя. Все пак това не означава нищо, нали?
Майнала погледна многозначително към знамето, пърхащо над ветропоказателя над Твърдината.
— А официалният ви гост? Без охрана?
Капитан Араган се ухили.
— О, императрицата имате предвид. — В тона му се долавяше насмешка. — Не се е състарила, нали?
В двора изригна мастилен мрак. Майнала извика и натисна спусъка на арбалета. Някой в тъмното изкрещя от болка.
Калам блъсна капитана на земята и ножът блесна в ръката му.
Бяха се появили четири Ръце на Нокътя — двайсет убийци връхлитаха към тях. Метателните звезди изсъскаха в тъмното. Майнала извика, арбалетът излетя от ръката й и тя залитна назад. Вълна от магия се затъркаля към тях по камъните… и се стопи.
Сенки се завихриха между четирите Ръце и бъркотията стана още по-голяма. Огромно същество изникна пред тях и Калам се ококори. „Апт!“ Демонът замахна и се разхвърчаха тела. Нападателите най-отзад се обърнаха, за да посрещнат новата заплаха. Към тях полетя някакъв предмет с големината на камък. Петимата Нокти се пръснаха… но твърде късно — разбивачът се натресе в плочите.
Взрив — и железните късове ги пронизаха.
Един от нападателите скочи срещу Калам и двата му тънки ножа светнаха като мълнии. Единият порази убиеца в дясното рамо, другият изфуча на половин педя от лицето му. Калам изпусна ножа си и залитна. Нокътят скочи напред…
Торбата с пироните се стовари в главата му и той падна и се загърчи.
Наблизо изтрещя още един разбивач. В двора отекнаха още писъци.
Нечии ръце сграбчиха Калам и го повлякоха към сенките. Той зарита безпомощно.
— Майнала!
В ушите му прошепна познат глас:
— Измъкнахме я… а Крокъс спаси жребеца…
Калам примигна.
— Сори?
— Напоследък съм Апсалар, ефрейтор.
Сенките го загърнаха отвсякъде. Звуците заглъхнаха.
— Целият си надупчен — отбеляза Апсалар. — Тежка нощ, доколкото виждам.
Той изпъшка, докато изваждаха ножа от рамото му, и усети рукналата след острието кръв. После видя побеляла четина и нашарено от белези ухилено войнишко лице.
— Дъх на Гуглата! — измърмори Калам. — Фид, на нищо не приличаш!
Устата над него се ухили още по-широко.
— Странно, тъкмо си мислех същото — и хич не можах да го вържа с темпераментната ти дама…
— Ранена ли е?
— Нищо сериозно — успокои го Апсалар.
— Намери ли я? — попита Фидлър. — Уби ли императрицата?
— Не. Отказах се.
— По дяволите! Можехме да… Какво?!
— Тя е само една торба кокали, Фид… ще ти разкажа цялата история някой ден, стига да почерпиш. Доколкото разбирам, вие сте успели да минете през портите на Азата.