Сага за Австралия
- Автор: Маккалоу Колин
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сага за Австралия». Краткое содержание книги:
Британската корона е решена да осъществи най-големия си човешки експеримент — да превърне в място за заточение един далечен и непознат дотогава континент — Австралия. Новата колония се заселва с каторжници, размирници, политикани и несретници. Отделени с един океан разстояние от родината, там те биха могли да преживяват, без да представляват опасност за империята.
Пътят на Морган…
Загубил жена и деца, Ричард Морган попада по донос в лапите на английското правосъдие и е осъден на седем години каторга. Любов и омраза, доблест и чест, борба за оцеляване — такъв е пътят на Морган в „Сага за Австралия“.
— Господин Пит продължавал да си разиграва коня. Данъците били_скочили до небесата. Облагали дори вестниците и списанията, че й рекламата — по два шилинга и шест пенита, независимо от размера. Джем пише, че така малките дюкянчета и предприятия се видели принудени да се откажат от рекламите на стоката си и били разчистили терена за едрите акули.
— А Джем пише ли нещо повече как първият помощник-капитан и екипажът на „Дар“ са се вдигнали на бунт и са натоварили на лодка лейтенант Блай? Всички говорят само за бунта на „Дар“, а не за Френската революция — уточни Стивън.
— О, мен ако питаш, всички подпитват за метежа на „Дар“, понеже екипажът е предпочел хубавиците на Отахеити пред хлебното дърво.
— Дума да няма. Но какво все пак пише Джем? Това е нечуван скандал, доколкото разбирам, в Англия само за това говорят. Разправят, че и Блай не бил вода ненапита.
— От писмото излиза, че го обвиняват най-вече, че е тръгнал да бие толкова път до Отахеити и до проклетото хлебно дърво главно защото е смятал да го пробутва като евтина храна на робите негри в Западна Индия — поясни Ричард и отново взе да разлиства страниците. — А, ето… Стилът на Джем е неподражаем, по-добре чуйте направо какво пише той:
„Лейтенантът пехотинец на име Уилям Блай е венчан за жена от остров Ман, която по една случайност е племенница на Дънкан Камбъл, собственик на плаващите затвори. Връзката е много заплетена, но няма да се учудя, ако именно чрез господин Камбъл Блай се е запознал със сър Джоузеф Банкс, проявил изострен интерес към често одумваното пътешествие до Отахеити с цел беритба на хлебно дърво. Онова, което ме хвърля в див възторг, е кръвосмесителната природа на крайния резултат от тази експедиция, събрала като в брак Кралската флота и Кралското общество. Камбъл продал на флотата един от корабите си — «Витея». Флотата пък го прекръстила на «Дар» и назначила мъжа на племенницата на Камбъл — Блай, за главнокомандващ и за интендант на «Дар». Заедно с Блай отплавал Флечър Крисчън, също родом от Ман, от семейство с кръвна връзка с жената на Блай и племенница на Камбъл. Крисчън бил заместник-главнокомандващ, но нямал назначение от флотата. Те двамата с Блай плавали заедно и преди и си били направо неразлъчни, както приляга на двама обратни. Но млъкни, сърце!“
— Ей я Англия като на длан! — каза Стивън, след като се поокопити от поредния пристъп гръмогласен смях. — Където се обърнеш, шуробаджанащина, подправена за вкус с кръвосмешение.
— Какво е кръвосмешение? — поинтересува се Кити, която вече си беше изяснила какво е обратен.
— Полово сношение между много близки кръвни роднини — отвърна Ричард. — Най-често между деца и родители, сестри и братя, между вуйчовци, чичовци и лели, от една страна, и техните племенници.
— Ух! — потрепери Кити. — Но не виждам каква е връзката с бунта на „Дар“. — Това, Кити, е литературен похват, казва се ирония — намеси се Стивън. — Какво още пише Джем?
— Ще ти дам писмото, да си го четеш на спокойствие — обеща Ричард, — макар че си струва да ти кажа още нещо. Според. Джем господин Пит и Парламентът си умират от страх, че след Америка и Франция и в Англия може да избухне революция, и разглеждат Ботаническия залив като неизбежно зло, което ще спаси кралството. В Ирландия ври и кипи, уелсци и шотландци също роптаят. Нищо чудно в списъка за изселване Пит да добави и бунтовници.
Ричард не обсъди личните новини около господин Тисълтуейт, които бяха повече от добри. Доставчикът на тритомни романи за грамотни дами бе усвоил това изкуство дотолкова, че произвеждал до две романчета на година, вече не си знаел парите, купил си голяма къща на Уимпоул Стрийт, държал прислуга от дванайсет души, имал си и каляска, теглена от четири еднакви коня, и графиня за любовница.
След като Стивън си тръгна с писмото на господин Тисълтуейт и съдовете бяха измити, Кити си позволи още една забележка — вече не се страхуваше, понеже Ричард даваше всичко от себе си, за да не се държи като Бог Отец.
— Джем сигурно е много надут — рече младата жена.
— Кой, Джем ли? Надут? — Ричард прихна при спомена за своя приятел — мъж канара с кървясали воднистосини очи и кавалерийски пищови, щръкнали от джобовете на сюртука му. — Не, Кити, много земен и симпатичен е. Е, пада си по чашката — на времето в Бристъл беше сред най-верните клиенти на баща ми. Сега живее в Лондон и е натрупал цяло състояние. Докато бях на плаващия кораб „Церера“, тъкмо благодарение на него си опазих здравето и не полудях. Ще го обичам до сетния си ден.