Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— Само да не ти хвръкне главата. Закъде пътуваш?
— За Казвин, ваше превъзходителство, за Казвин. Ще ни окажете ли честта?
Камионът не спря, но Рос лесно повдигна Азадех и я прехвърли през задния борд. И двамата се свиха на пода, за да не ги духа вятърът. Краката й трепереха, беше замръзнала и много уплашена. Той я прегърна, за да я стопли.
— О, Джони, ако те нямаше…
— Успокой се, успокой се!
Неговата топлина постепенно преминаваше в нея. „Казвин, Казвин? Та това не беше ли на половината път до Техеран. Разбира се, че е така! Ще седим в камиона, докато стигнем там — помисли си той, събирайки сили. — След това ще хванем нещо друго или ще откраднем кола, да, точно така ще направим.“
— Завоят към базата е след четири-пет километра — обади се тя, треперейки в ръцете му. — Тя е отдясно.
„Базата? А, да, вярно. И Ерики. Но по-важно е какво става с Гуенг? Я си размърдай мозъка! Какво смяташ да направиш?“
— Какъв е теренът там — равнина, плато, долина или какво? — попита той.
— По-скоро плато. След малко ще се покаже нашето село Абу Мард. Като го отминем, започва гориста местност, където минава пътят, който ни трябва. Главното шосе продължава да се изкачва в прохода. Той виждаше как пътят се вие напред, някои от завоите коварно надвисваха над пропастите.
— Ще слезем от другата страна на селото, преди платото, ще направим завой през гората и ще стигнем базата. Така ли е?
— Да. Познавам местността много добре. Бях учителка в селото и често водех децата на разходка из околностите. Знам всички пътеки.
Тя отново потрепери.
— Не стой на вятъра. Скоро ще се стоплиш.
Старият камион пълзеше по наклона почти със скоростта на пешеходец, но все пак това беше по-добре, отколкото ако ходеха. Той продължаваше да я прегръща и тя постепенно спря да трепери. Забеляза, че една кола започна бързо да ги изпреварва, последвана от зелена камионетка. Шофьорът на първата машина постоянно натискаше клаксона. Техният камион нямаше накъде да се отклони, затова колата навлезе в лентата на насрещното движение и се понесе напред. „Дано се пребиеш някъде“ — помисли си той, ядосан от шумотевицата. Машинално забеляза, че тя е пълна с въоръжени мъже, също и камионетката след нея, но те стояха в каросерията, хванали се за метални скоби, а задният капак тропаше отворен. Когато камионетката премина с рев покрай него, той забеляза труп в краката им. Отначало помисли, че е на Прегазения. Но това беше Гуенг. Униформата беше неговата. А един от мъжете беше затъкнал в колана си неговото кукри.
— Какво има, Джони?
Той я прегърна по-силно, за момент загуби способността си да възприема каквото и да било, съзнаваше само, че не е успял да запази и втория от хората си. Очите му бяха пълни със сълзи.
— Какво има, какво става?
— Нищо. От вятъра е.
Той избърса сълзите си, след това клекна и се загледа напред. Пътят се виеше, като ту изчезваше, ту се появяваше. Вече виждаше селото. Колата и камионетката навлязоха в наклона пред него. В джоба му беше малкият, но много силен бинокъл. Рос се закрепи в люлеещия се камион и насочи бинокъла към колата. Щом се изкачи на платото, тя набра скорост, след това зави по страничния път към базата и изчезна. Когато камионетката достигна пресечката, тя спря и блокира пътя. От нея скочиха шестима и веднага препречиха пътя. Камионетката зави надясно и изчезна подир колата.
Шофьорът с тракане превключи на по-ниска предавка. Камионът намали скоростта си, започваше стръмна отсечка, наблизо минаваше пътека и нямаше никакви пешеходци.
— Накъде отива тази пътека, Азадех?
Тя застана на колене и погледна.
— Към Абу Мард, нашето село. Върти насам-натам, но там отива.
— Бъди готова да скочиш — пред нас има нова бариера.
Точно когато трябваше, той се преметна през капака, помогна и на нея и се скриха в канавката. Камионът не спря и шофьорът не се обърка назад. След като се отдалечи, двамата хванати за ръце, хукнаха към гората.
40
Загрос Три: 4,05 следобед.
Локхарт се беше облегнал на пилотската кабина на 212 и чакаше, отново да излети с товар тръби за сондаж „Роза“. Небето беше безоблачно и планинските зъбери така ясно се виждаха, че просто му се искаше да ги пипне с ръка. Наблюдаваше Родригес, механика, който беше клекнал в снега и се взираше в контролното табло на долната част на корпуса.