Скици от Боз (разкази). Коледна песен. Повест за два града (Избрани творби в пет тома. Том 5)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Дочева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Скици от Боз (разкази). Коледна песен. Повест за два града (Избрани творби в пет тома. Том 5)». Краткое содержание книги:
— Бра-аво! Бра-аво! — завикаха приятелите на помощник-декоратора, когато мис Мартин бе галантно изведена от своя партньор.
— Хайде, Хари! — извикаха близките на комика.
„Чук, чук, чук“ — почука диригентът с палката по пулта.
Оркестърът започна и скоро бе последван от някакви слаби вентрилоквистични звуци, които сякаш идваха от най-вътрешните дълбини на тялото на мис Амилия Мартин.
— Пусни си гласа! — извика един джентълмен с бяло палто.
— Пей с пълна пара, мойто момиче! — извика друг.
„С-с-с-с-с“ — казаха двадесет и петте бутилки бира.
— Тихо! Тихо! — протестираха помощник-декораторът и приятелите му.
„С-с-с-с-с-с“ — отново казаха бутилките бира, последвани от джина и голяма част от брендито.
— Изхвърлете тия гъски навън! — извикаха приятелите на помощник-декоратора силно възмутени.
— Пей силно! — прошепна мистър Дженингс Родолф.
— Това и правя — отвърна мис Амилия Мартин.
— Пей по-силно! — каза мисис Дженингс Родолф.
— Не мога — отговори мис Амилия Мартин.
— Стига, край! — се развика останалата публика.
— Бра-аво-о! — крещяха близките на помощник-декоратора.
Напразно — мис Амилия Мартин напусна сцената с далеч по-малко церемонии, отколкото при излизането, и понеже не можеше да пее силно, така и не се изяви. Доброто настроение не можа да се възстанови, макар че мистър Дженингс Родолф почервеня цял след половинчасовото имитиране на разни четириноги и пак не направи кой знае какво впечатление. И до ден-днешен мисис Дженингс Родолф не получи новите си тоалети, а мис Амилия Мартин нито можа да възвърне доброто си самочувствие, нито пък гласовите си данни, за които мистър Дженингс Родолф заложи на карта професионалната си репутация, като твърдеше, че тя ги притежава.
Школата по танци
От всички школи по танци, които някога са съществували, едва ли има друга така известна в квартала си, както тази на синьор Билсмети от Кингс Тиътър. Не беше на някоя от улиците, които открай време се славят с намиращите се на тях хора на свободните професии, лечебни заведения и пансиони като например Спринг Гардънс, Нюман Стрийт, Бърнърс Стрийт, Гауър Стрийт, Шарлот Стрийт или Пърси Стрийт; тя изобщо не беше в Уест Енд (Уест Енд — западната модерна част на Лондон.), а се намираше по-близо до източната част на Лондон, в многолюдния и все още разрастващ се квартал около Грейс Ин Лейн. Школата по танци не беше скъпо заведение — четири шилинга и три пенса за тримесечие е в същност направо евтино. Тъй като беше достъпна само за избраници, броят на учениците не надвишаваше седемдесет и пет, а предплатата за едно тримесечие беше задължително условие. Обучението биваше общо и индивидуално и се провеждаше в балната зала и салона. Семейството на синьор Билсмети беше включено в салонното обучение, а съответно и в цената, което ще рече, че на индивидуалните ученици се предоставяше възможността да се обучават в салона с членовете на семейството, а когато се обиграеха, ги пускаха да танцуват по двойки в балната зала.
Ето каква беше школата по танци на синьор Билсмети, когато мистър Огъстъс Купър от Фетър Лейн видя за първи път една подвижна реклама, която бавно шеству-ваше по Холбърн Хил и известяваше на света, че синьор Билсмети от Кингс Тиътър възнамерява да открие сезона с голям бал.
Самият Огъстъс Купър се занимаваше с продажба на масла и бои; той току-що беше навършил пълнолетие, имаше дребна сума пари, дребна търговия и една дребна майка, която беше направлявала работата на съпруга си и самия него през целия му живот, а след смъртта му се беше заела да ръководи сина си и делата му, така че по един или друг начин той прекарваше седмицата в тясната задна стаичка на магазина, а неделните дни — в малката кутийка без похлупак (наричана от любезност черковна пейка) и през всичките си години не беше видял от живота повече, отколкото едно невръстно дете, докато Уайт младши от газовите инсталации отсреща, по-млад от него с три години, живееше бурна младост — ходеше по театри, вечеряше в приятни компании, ядеше стриди с килограми и пиеше бира с бурета, дори не се прибираше по цели нощи и се завръщаше сутрин спокойно, като че ли нищо не се е случило. И тъй, мистър Огъстъс Купър реши, че няма да търпи повече това положение, и още същата сутрин заяви пред майка си твърдата си готовност да върви по дяволите, ако не си извади ключ от външната врата. После тръгна по Холбърн Хил, като си мислеше за всичко това и се чудеше как би могъл да влезе в изисканото общество, когато погледът му се спря на обявата на синьор Билсмети и той веднага разбра, че тя е точно това, от което имаше нужда, тъй като не само му предоставяше възможността да си избере изискан кръг от познати измежду седемдесет и петте ученици срещу четири шилинга и шест пенса на тримесечие, а щеше и да се образова и да навлезе с танцова стъпка в обществото, с изключителна лекота за себе си и огромно наслаждение за приятелите си. Така че той спря подвижната реклама, която представляваше жив сандвич, съставен от момче между две дъски, и след като получи една картичка с адреса на синьора, веднага се запъти към дома му — и вървеше доста бързо, защото се страхуваше да не би списъкът от седемдесет и пет души да се запълни, преди да стигне дотам. Синьорът си беше в къщи и което беше още по-радостно — беше англичанин! Списъкът не беше попълнен — благодарение на някаква чиста случайност имаше едно-единствено място, което също щяло да бъде заето още сутринта, но синьор Билсмети не бил доволен от препоръката и понеже се опасявал, че дамата не е достатъчно изискана, отказал да я приеме.