Скици от Боз (разкази). Коледна песен. Повест за два града (Избрани творби в пет тома. Том 5)

Около два часа започваше да дъвче френска кифличка или хлебче за едно пени, като не ги изваждаше решително, за да ги изяде наведнъж като човек, който съзнава, че просто закусва, а си отчупваше малки хапки, както бяха в джоба му, и ги поглъщаше крадешком. Той знаеше прекалено добре, че това в същност беше обядът му.

Когато видяхме този беден човек за първи път, мислехме, че е невъзможно външният му вид да се влоши повече. Даже стигнахме в представите си дотам, че размишлявахме върху възможността той да се появи в приличен костюм, закупен на старо. Още нищо не бяхме видели — с всеки изминал ден човекът се скъсваше все повече. Когато копчетата на жилетката му изпопадаха едно по едно, той започна да закопчава сюртука си, а когато едната страна на сюртука му стигна до същото положение, започна да го закопчава на другата му страна. Видът му беше малко по-бодър в началото на седмицата, отколкото в края, защото кърпата му, макар и пожълтяла, не беше чак толкова мръсна, но при цялата си беднотия той нито веднъж не се появи без ръкавици или ластици на панталона. В това състояние изкара още една-две седмици. Накрая едно от копчетата на гърба на сюртука падна, след което и самият мъж изчезна и ние си помислихме, че е умрял.

Една седмица след това седяхме на същата маса и когато спряхме поглед на празния му стол, несъзнателно се замислихме за това как ли е напуснал този свят. Чудехме се дали се е обесил, или се е хвърлил под някой мост — дали наистина беше мъртъв, или просто го бяха арестували, — когато самият той се появи и сложи край на догадките ни. Беше претърпял някаква странна метаморфоза и мина през средата на залата по начин, който показваше, че напълно съзнава добрата промяна във външния си вид. Беше необяснимо. Дрехите му имаха хубав, наситен черен цвят и въпреки всичко приличаха на старите, даже самите кръпки, които ни бяха така добре познати, си стояха на място. Шапката също — никой не беше в състояние да обърка формата на неговата шапка, която се разширяваше към върха. От дълга употреба тя беше придобила червеникавокафяв оттенък, но сега беше черна като сюртука. Изведнъж истината блесна пред очите ни — те бяха „възобновени“. Измамна течност е този синьочерен възобновител, наблюдавали сме действието му върху мнозина благородни бедняци. Той подлъгва жертвите си да придобият за кратко време високо самочувствие, което ги подтиква да закупят нов чифт ръкавици, евтина вратовръзка или някоя друга незначителна дреболия. Може да повдигне духа им за една седмица, но накрая го подтиска повече и от преди. Така беше и в нашия случай — краткотрайното самочувствие на нещастния човечец се снижаваше пропорционално на изтъркването на „възобновителя“. Коленете на панталоните, лактите на палтото и всички шевове започнаха заплашително да избледняват. Шапката отново зае мястото си под масата, а собственикът й започна както преди да се промъква тихо до мястото си.