Съвестта е моят адвокат
- Автор: Туроу Скотт
- Серия: Окръг Киндъл #7
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 9789549395648
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Съвестта е моят адвокат». Краткое содержание книги:
По действителен случай!
За съдия Джордж Мейсън истината е цел и смисъл на живота му, а работата му като апелативен съдия – свещенодействие. Правото е традиция в семейството му, а упорството и старанието на Мейсън с годините му изграждат безупречна репутация. Отдавна засенчил десетки свои колеги на съдебното поприще, съдия Джордж Мейсън е самоуверен, спокоен и достолепен. Душевният му мир се сгромолясва за по-малко от седмица. Делото „Уорновиц“ засяга престъпление, което от години няма давност, но изненадващо адвокатите го връщат в съда за разглеждане. Случаят е спорен, крайното решение зависи от непоклатимия съдия Мейсън, а той… не предприема нищо. Колебае се, притеснява се, сякаш се е превърнал в друг човек. Какво притеснява така настойчиво Мейсън? Наскоро поставената диагноза на съпругата му? Заплашителните писма, които получава? Или подобен случай от неговата младост? Властта, съсредоточена в ръцете му, се оказва недостатъчна, за да намери прошката, която търси години наред.
Присъдата на критиката за Скот Търоу е „баща на съдебния трилър“ – без конкуренти, без право на обжалване. Още с първия си роман – „Невинен до доказване на противното“, Търоу преобразява жанра, а опитът, почерпен от адвокатската му практика, е залог за успеха му и бързо го превръща в един от най-успешните автори.
„Съвестта е моят адвокат“ е големият прецедент в творчеството на Търоу, защото е по действителен случай. Добре запознат със света на правото, Търоу често разглежда въпросите за силата на закона и за злоупотребите на властта, но дълго време не смее да опише скандалната история от собствената си адвокатска практика.
„Съвестта е моят адвокат“ е най-рискованото и откровено самопризнание на Скот Търоу, защото във всеки бранш има тайни и скандали, но в Правораздаването последиците от тях са фатални, а уволненията – неизбежни.
По тази причина имената на негови колеги и обвиняеми са прикрити зад псевдоними, а самият случай е леко променен, за да не повдига неудобни въпроси.
Следобед в четвъртък той още не е ставал от стола си, дори за обяд. Прекъсна работата само за да се обади на Патрис. Снощи я закара вкъщи, но дори там достъпът до нея е ограничен за още три дни. Няма право да излиза навън, защото не бива да се приближава на по-малко от няколко крачки до други хора. По същата причина лекарите настояха през следващите три нощи Джордж да не спи в едно легло с нея. Двамата се пошегуваха за радиоактивната любов, но въпреки копнеещия му поглед, Патрис непоколебимо му посочи кабинета, където той преспа на разтегателния диван. Хубаво е, че откакто отново започна да взема синтетичен тироксин, тя се чувства все по-бодра.
Джордж посяга към телефона, за да ѝ се обади, но го стряска гневна препирня, която се чува от коридора. Джон и Каси надникват в стаята от малките си странични кабинети, после изтичват навън. Джордж излиза след тях. Диниша също е там. Ейбъл спори с някакъв човек. Непознатият изглежда около трийсетте и е, както се казва, „снаряден от глава до пети“ с всички атрибути на един чернокож уличен бандит: лъскаво бяло яке, избелели панталони, сплетена на малки плитки къдрава коса и голяма златен пистолет на верижка около врата. От радиостанцията на Ейбъл се чуват тревожни гласове и всеки път, когато младежът понечи да посегне телохранителят замахва към него. Натрапникът много добре знае правилото, че нападението е най-добрата защита.
– Махни псетата си, дебелако, да не стане лошо.
Асансьорът иззвънява и по мраморния коридор дотичват още двама униформени охранители. След малко от друга кабина слизат още трима. Всичките са увеличили на максимум радиостанциите, бързо обкръжават младежа и му слагат белезници.
– Десет пъти го попитах какво търси тук – казва Ейбъл на Мърф Джоунс, висок чернокож, заместник на Марина.
– Търсех кенефа – отвръща арестуваният.
– Долу има достатъчно тоалетни – изтъква Ейбъл.
Достъпът до служебните асансьори на апелативния съд е ограничен: всеки, който иска да се качи, трябва да се легитимира пред охраната във фоайето. Стълбищата от двете страни на сградата обаче са отворени заради противопожарните изисквания. Тук постоянно се намъкват външни лица, включително с вида на този младеж, дори проникват в коридора на съдийското крило.
– Долу имаше опашка – твърди натрапникът. По време на сутрешните изслушвания долните етажи, където се помещават залите на криминалния съд, са претъпкани като автобусна спирка във върховите часове. – Много ми се пикае.
– Какво изобщо правеше долу? – пита Мърфи.
– Ами, такова, човече, имам среща. За едно дело.
Тоест длъжен е да се яви на висящо разглеждане. Целта е да се вземат мерки, за да не се отклони от гаранцията.
– За какво? – пита Мърфи.
– Някакво смешно 323. Няма да ми го лепнат.
Има предвид улично насилие. Съучастие в бандитско нападение. Мъже, които служат като съгледвачи при престрелка от движещ се автомобил. Полицията ги задържа, за да предотврати проблеми, но обвиненията обикновено остават без последствия, точно както намеква и този младеж.
– Свалете го долу – заповядва Мърф.
– Ох, леле – негодува натрапникът, – това не е ли свободна държава? Да те закопчаят, задето искаш да се изпикаеш.
Ще го задържат до края на деня, но ако всичко се потвърди, ще трябва да го пуснат, най-вероятно вечерта. Четирима охранители повеждат младежа по коридора, но не стигат далеч. Спира ги Марина, която се появява в този момент и вдига ръка в знак, че тя ще се заеме. Приближава се с удивителна за нея пъргавина. Когато идва при Джордж, тя го пита дали е добре.
– Нищо не се е случило – отвръща той. – Ейбъл ме защити геройски.
Телохранителят се оказа по-ловък, отколкото бе очаквал.
– С такива негодници… – започва Ейбъл, но не довършва.
– Това не ми харесва, господин съдия – казва Марина, след като ѝ разказват всичко. – Мисля си за Корасон.
Понижава глас, за да не я чуе младежът, но името, което Джордж изрично я помоли да не споменава, достига до ушите на подчинените му, наредени до стената. Диниша, Джон, Каси и Маркъс, съдебният пристав, едновременно вдигат поглед.
– Марина, това момче е чернокожо. В „Латино нация“ не допускат такива. Видя ли звезда, Ейбъл?
Всички редовни членове на „Могъща латино нация“ имат петолъчка, татуирана на китката в основата на палеца.
– От „Светците“ е. Има от онези китайски заврънкулки.