Тя е тъмата
- Автор: Кук Глен Чарльз
- Серия: Черният отряд #8
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Лира Принт
- ISBN: 9789548610803
- Переводчик: Пепа Соколова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Тя е тъмата». Краткое содержание книги:
Белези от катаклизъм обезобразяват равнината, помнеща времена на мрачно съвършенство. Назъбена пукнатина прорязва като мълния повърхността й. Пролуката никъде не е толкова широка, че дете да не може да я прекрачи, но изглежда бездънна. Разстила се мъгла. Тук-там прозират намеци за цвят. Всеки цвят се изпълва с хиляди черни и сиви оттенъци.
В сърцето на равнината се извисява огромна сива крепост — тайнствена и по-древна от всеки записан спомен. Стара кула се е срутила напряко на цепнатината. От сърцето на укреплението се носи ужасно, дълбоко и бавно туптене — като на дремещо сърце на света, разцепващо древната тишина.
Смъртта е вечност. Вечността е камък. Камъкът е мълчание.
Камъкът не може да говори, но помни.
— На по-малко от десет мили сме от Чаранки. Мисля, че ще е чудесно да сме се разположили там, когато Могаба стане на сутринта.
Той живее в своя собствен свят, нямаше никакво съмнение в това. Роден за генерал. Наистина вярваше, че може да се надлъгва с Могаба.
Той не беше наблюдавал Могаба в Деджагор. Поне не достатъчно.
Казах му:
— Ще бъдем толкова пребити, че той ще може да довтаса и да ни танцува по главите.
— Но няма да го стори. Дългата сянка го е вързал на къс повод.
— Ще ни нарита задниците, а по-късно ще излъже шефа си.
— Ти това ли щеше да направиш?
— Е… — Може би.
— Дългата сянка ще е там да го наглежда. Отиди да поспиш. Когато слънцето изгрее, искам те кацнал на рамото на Могаба. — Чичо Дой беше само на няколко стъпки, попивайки всичко. Говорехме на наречието на Защитника, но се чудех дали това е достатъчно.
Гарваните никога не бяха много далеч.
Онова, което получих от разговора, беше, че Знахаря наистина имаше план. Понякога изглеждаше трудно за вярване.
— Точно сега не съм изморен. — Обаче бях гладен и жаден. Всеки по-продължителен период, прекаран с Пушека, ме оставяше в такова състояние. Възползвах се от столовата на генералния щаб.
Вестоносците започнаха да сноват. Знахаря измърмори:
— Подозирам, че е време да запознаем хората с нещата, които трябва да правят.
— Оригинална концепция. След всичките тези години.
— Наистина ли ни е нужен толкова язвителен летописец, Мъргън? Върви си почини.
Той започна да събира старшите офицери на съвет. Не бях поканен.
Върнах се до каруцата на Едноокия, където хапнах още малко, излочих много вода и после отново яхнах призрака.
Аз и началника на пожарната подслушвахме Знахаря и неговите командири, но само си губех времето. Научих много малко. Стареца говореше през цялото време, показвайки на подробна карта къде смяташе да позиционира всяка част срещу Могаба. Единствената истинска изненада беше, че той искаше дивизията на Прабриндрах Драх да застане в центъра, докато собствените му части се разполагаха на десния фланг, с изключение на един специално обучен отряд, който той искаше най-отляво, отвъд левия фланг на Господарката.
Интересно. Точно дясното ни крило имаше късмета да срещне и обкръжи дивизията на сенчестите, чието командване беше поверено на Кинжала. Знахаря наистина го искаше.
С присвити очи Господарката попита:
— Защо реши да подредиш армията така? Обсъждаме въпроса от три години…
Знахаря й отвърна:
— Защото точно така ви искам всички. — На Господарката й беше трудно да обуздае гнева си. През много дългия й живот не се беше налагало да полага толкова усилия.
Знахаря надуши дима.
— Когато не ви обяснявам, никой друг не разбира какво планирам. — Той предложи мръвка на един от гарваните си.
Това помогна. Малко. Но Прабриндрах Драх и повечето от останалите нямаха никаква идея за значението на гарваните на Знахаря.
Напуснах Пушека, пих отново, закусих и се уверих, че спящият е нахранен с някаква супа. Той не се нуждаеше от много храна. Може би смучеше от мен, там, навън, като психичен паяк.
Заспах. Сънувах кошмари, които си спомнях откъслечно, когато се събудих. Радишата беше там. Ловеца на души също. Подозирам, че и старците в пещерите присъстваха, макар и нищо от това да не се връзваше. Имаше някаква мрачна крепост.
Зарязах опитите да си спомня и излязох с Пушека да наблюдавам настъплението ни през очите на врага.
Огнени кълба разпръскваха цветни перли в нощта. Факлите прошарваха далечни склонове с острови и змии от светлината. Командирите на сенчестите гледаха мълчаливо, само Кинжала предположи, че капитанът изгаря много факли, за да накара армията си да изглежда по-внушителна.
Те не бяха загрижени. Много от младшите офицери очакваха Дългата сянка да им даде свобода на действие, след като ни прегазят. Вече се виждаха как в ранна пролет се отправят на север, с цяло лято за плячкосване и назидание.
Но неколцина бяха ветераните от армията, които успяхме да притесним в миналото. Тези мъже показаха повече уважение към нас. И излъчваха по-интензивно желание да ни причинят болка. Не вярваха, че ще е лесно, но наистина смятаха, че ще бъдем победни.
Самият Могаба изглеждаше повече обсебен от плановете си за контранастъпление, вместо да се интересува от по-нататъшна подготовка да ни се противопостави тук.