Убий императора
- Автор: Пенчев Николай
- Серия: Старобългарски загадки #5
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-1553-2
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Убий императора». Краткое содержание книги:
– Чувал съм, че е била проститутка и танцьорка, преди да се ожени за Юстиниан – обади се Корсис.
– Така е, била е най-известната хетера в цялата империя. Но е била и безстрашна жена – потвърди писарят.
– Леле – ухили се Невестулката. – Тия византийци знаят как да си живеят!
– Теодора отказала да напуска града, което накарало императора да действа по-решително. Била извикана редовна войска, предвождана от двамата най-известни пълководци по това време – Велизарий и Мундо...
– Ама че, име – Мундо... обади се Невестулката, но Корсис му махна с ръка да мълчи.
- Те обградили бунтовниците и успели да ги избутат на Хиподрума мястото, откъдето започнало всичко. В крайна сметка там и завършило. Войниците на Велизарий и Мундо избили всички. Казват, че били около 30000 човека! Самозваният император Ипатий също бил заловен и екзекутиран, а Юстиниан запазил трона си. След това построил града отново, включително и църквата "Света София", която превърнал в най-големия храм в света. Легендата разказва, че като я завършил, се изправил на площада пред нея, протегнал ръце на изток и извикал: "Соломоне, надминах те!".
– Соломоне? – Невестулката учудено завъртя очи.
– Според Библията еврейският цар Соломон издигнал най-големия храм, сътворяван за Бог в Йерусалим, и скрил в подземията му невиждани чудеса – обясни Климент.
– Трябва повече да се чете – присмя се на другаря си Корсис.
– Я си гледай мечовете и не ме учи какво да правя! – сопна му се Невестулката и се обърна към писаря. – И какво станало след това. С Теодора най-вече?
– Нищо особено – засмя се Климент и разпери ръце. – Както се казва в приказките, двамата живели дълго и щастливо.
– И аз навремето мислех да си взема за жена една проститутка – замислено каза Невестулката. – Те имат железни нерви, а и изкарваше добри пари. Свикнали са на всичко и трудно могат да бъдат впечатлени. А и щеше да ми казва за по-богатите си клиенти... Както и да е – махна с ръка той. – Минали работи.
– До началото на борбите има много време. Какво ще правим дотогава? – практично попита Корсис, докато бършеше устата си.
– Ще отидеш в имперската канцелария. Ти си войник, ще се оправиш там по-добре от нас. Опитай се да разбереш къде можеш да намериш Пети полк. Трябват ни двама войници от там. Братята Антемий и Евтропий. Охранявали са Дукум, когато се е пребил. Ние с Невестулката ще посетим регистраторът на смъртни случай Гайнас. Той е огледал тялото на кавхана. Ще се видим тук малко преди обяд, за да се приготвим за игрите.
Навън градът още се събуждаше. Слънцето припичаше все по-силно, над покривите с крясъци прелитаха чайки, закъснели метачи избутваха нечистотията от улиците в задръстените канавки. Търговците бяха разпънали сергиите си, около които обикаляха сънливи продавачи и предлагаха прясно изпечен хляб, разредена бира, резени сушено месо и питки, намазани с мед и масло.