Тревожна кръв [bg]

Той не каза нищо.

– Вие двамата заедно ли сте вече? Тя е доста хубавка. И винаги е там. На повикване. Толкова удобно...

– Защо се обаждаш?

– Казах ти, искам да говоря с теб. Знаеш ли какъв ден е днес? Първият рожден ден на близнаците. Цялата фамилия Рос цъфна, за да ахка и охка около тях. Това е първият миг за целия ден, в който оставам сама.

Той знаеше, естествено, че тя е родила близнаци. Появи се обява в „Таймс“, защото тя бе омъжена в аристократично семейство, което винаги известяваше раждания, бракове и смърт в рубриките му, макар че всъщност Страйк не беше прочел новината там. Илза му я съобщи и Страйк мигом си припомни думите, които Шарлот му каза на масата в ресторанта, след като го изигра да я придружи там преди повече от година.

Единственото, което ме крепи през цялата тази бременност, е мисълта, че щом ги родя, мога да се махна.

Само че бебетата се бяха родили преждевременно и Шарлот не ги беше изоставила.

Децата излизат от тялото ти. Мъжете не го разбират това.

През последната година бе имало две предишни пиянски обаждания до Страйк като това, и двете направени късно вечерта. Той прекъсна първото само след секунди, защото Робин се бе опитвала да се свърже с него. При второто Шарлот затвори рязко след няколко минути.

– Никой не очакваше да оживеят, знаеш ли това? – каза Шарлот сега. – Истинско чудо е – прошепна тя.

– Рожденият ден на децата ти е, не бива да те задържам – каза Страйк. – Лека нощ, Шарлот...

– Не затваряй – изрече тя внезапно с настойчив тон. – Моля те, недей.

Затвори, нареди гласът в главата му. Не го направи.

– Те спят дълбоко. Не знаят, че имат рожден ден, цялата олелия е една смешка. Да се чества годишнина от онзи ужасен кошмар... Беше отвратително, срязаха ме...

– Трябва да затварям – прекъсна я той. – Зает съм.

– Моля те – почти изплака тя. – Блуи, толкова съм нещастна, нямаш представа. Направо съм окаяна...

– Ти си омъжена жена, майка на две деца – отсече рязко той, – а аз не съм леля, на която да си изплакваш мъките. Има анонимни служби, където можеш да позвъниш при нужда. Лека нощ, Шарлот.

И той прекъсна разговора.

Дъждът се беше усилил. Барабанеше по тъмните му прозорци. Лицето на Денис Крийд бе обърнато наопаки на оставената настрани книга. Ефектът бе потресаващ – очите на снимката изглеждаха като живи.

Страйк отвори книгата и продължи да чете.