Тревожна кръв [bg]

– Виждам, че знаеш много по случая, Джордж.

– Ами да. Татко е един от първите, озовали се в мазето на Крийд след арестуването му. Никога не пожела да говори за видяното там, а е бил свидетел на убийства в гангстерски стил и какво ли не още... Крийд така и не е признавал за Бамбъро, но това не значи, че не го е извършил. Тази гадина иска да разиграва хората до самата си смърт. С години е въртял игрички с роднините на известните му жертви. Обича да намеква, че е очистил повече жени, без да дава подробности. В началото на осемдесетте са го интервюирали журналисти, но оттам нататък не са допуснали никого да говори с него. Министерството на правосъдието е хлопнало кепенците. Крийд използвал публичността като начин да тормози семействата. Само този вид власт му била останала.

Лейборн допи бирата и си погледна часовника.

– Ще гледам да ти помогна колкото мога с досието. Баща ми би искал да ти съдействам. Така си и остана с чувството, че към случая не е било подходено както трябва.

Вятърът се бе усилил, когато Страйк се прибра в мансардата си. Мокрите от дъжд стъкла на прозорците потракваха, разхлабени, в рамките си, докато той внимателно сортираше разписките от портфейла си и отделяше онези, които трябваше да предаде на счетоводителя.

В девет часа, след като изяде вечерята, приготвена на котлона, легна в леглото си и взе купената втора ръка биография на Денис Крийд „Демонът от Парадайс Парк“. Беше я поръчал преди месец и досега бе лежала неотворена на нощното му шкафче. Разкопча копчето на панталона си, та да намести по-удобно погълнатото голямо количество спагети, и издаде шумно и облекчаващо оригване. После запали цигара, отпусна се на възглавниците и отвори книгата на началото, където по години бе изложена дългата кариера на Крийд, посветена на изнасилвания и убийства.