Смъртта на една марионетка [bg]

— Май си мислите, че е смешно, а?

— Не е имало по-смешно нещо от времето на чумната епидемия — отвърна Борис.

— Така значи — каза режисьорът. — Колин.

Отзивчива душа предаде повикването към кулисите, оттам някой друг — към гримьорните, докато накрая се чу тихо ехо изпод дъските на сцената.

— Туйто — изръмжа Харолд и пак затактува нервно с крак по пода. — Все едно че призовават главния свидетел в съдебната зала.

Колин пристигна с дървена стружка на рамото като отличителен знак за чин, с чук в ръка и с обичайния си вид на човек, откъснат от важна работа заради капризите на палави деца.

— Знаеше колко хора трябва да издържи това скеле. Нали щеше да го подсилиш?

— Подсилих го. Заковах по една допълнителна греда във всеки ъгъл, където са косите подпори. Ела да ти покажа.

Колин мина край все още лежащите по сцената актьори, вдигна скелето и възкликна:

— Да му се не види! Някой мръсник ги е махнал.

— О, Боже! — Харолд огледа кръвнишки актьорите, един-двама, от които все още бършеха насълзените си от смях очи. — Защо ли изобщо ви допускат в театъра? Всичките! Не ви бива дори да метете сцената. Най-добре да направиш още подпори, Колин. А сега, ако обичате, на работа.

Харолд вървеше към мястото си в залата, когато Клайв Евърард, без да си прави труда да понижава глас, оповести:

— Този човек не може да режисира траекторията на собствената си пикня.

Харолд спря, обърна се и заяви твърдо:

— Надявам се, не възнамеряваш да участваш в следващата ми постановка, Клайв.

— Ами… мислех, че ще ми отива ролята на Телегин…

— Ами — повтори Харолд, — предлагам ти да си помислиш за някоя друга трупа. За предпочитане на друга планета. А сега искам да стигна до края на пиесата без повече прекъсвания.

И почти успяха. Нервите им обаче бяха опънати. Разменяха си обиди и си ги връщаха с лихвите. Още неща от реквизита изчезнаха или се отклониха от пътя като заблудени овце. Декорите усвоиха урока за несигурността и поне една от вратите напусна сцената толкова чевръсто, колкото и актьорът, който току-що я дръпна, за да я затвори зад гърба си. И докато затихваха заключителните погребални акорди, актьорите се събраха с увесени носове на сцената. Харолд вдигна ръце над главата си в драматичен жест на отчаяние и се присъедини към останалите.

— Какъв смисъл има да ви давам наставления — почти простена той. — И без това не знам откъде да започна. — Това признание, първото подобно признание, което излизаше от устата му, изглежда, удиви не само слушащите, но и самия Харолд. — Всички заедно сте толкова зле, колкото и всеки от вас поотделно. Позор за професията.