Конан наемника [bg]

Хаста трепна, излезе от състоянието на транс и усети присъствието на Сариса. Тя го прегърна и сложи глава на рамото му.

— Какво научи, братко?

— Нашата нова робиня е обект на усилено издирване, сестро. Изглежда, някакъв глупав магьосник от света на хората е предприел действия, които могат да бъдат опасни и в двата свята.

— Колко възхитително! За моето ново малко любимо животинче? Наистина ли е кралица, както твърди?

— Кралица е. Най-малкото според определенията в света на хората. Красива и много малка кралица дори по стандартите на онзи свят, но все пак истинска кралица. Интересна ли е?

— Очарователна. И е много по-горделива, отколкото би допуснал, макар че е подчинена на моята воля. Сигурно ще бъде по-трудно да я прекърша, отколкото да обяздя буен кон. Това вече се оказа… забавно.

— Трябва и аз да я пробвам — каза Хаста, за момент отвлечен от магьосническите си занимания.

— Но кой я търси? Бихме могли да изпратим ловци и да направим една вълнуваща засада! — Перспективата за насилие винаги се посрещаше със задоволство от хората в замъка.

Хаста посочи с ръка към огледалото и там се появиха образи.

— Тези любимци на владетеля на Страната на демоните я бяха пленили, а после я изгубиха. — Те видяха полуживотински същества да търсят из гората, да се навеждат към земята и да душат, сякаш се мъчат да открият следите по миризмата.

— Само тези? — Сариса беше разочарована. — Тези същества са прекалено глупави, за да бъдат интересни. Нищо чудно, че им се е изплъзнала.