Конан наемника [bg]

Рерин въздъхна и каза:

— В известен смисъл. — После се загледа в пламъците и лицето му стана безизразно. Конан разбра, че старецът е изпаднал в един от своите трансове, затова продължи да яде, докато Рерин излезе от него.

След няколко минути магьосникът премигна и отново дойде на себе си.

— Е? — попита нетърпеливо Конан. — Научи ли нещо за Елкуина?

— Тя е в опасност, но над нея не тегне смъртна заплаха в смисъл да бъде убита или нещо подобно.

— Какво искаш да кажеш? Тя или е в опасност, или не е.

— Не беше много ясно. От видяното можах да науча, че се е освободила от похитителите си и те я търсят. Обаче е попаднала на други хора и това за нея означава не по-малка беда.

— За този свят никак не е учудващо — отвърна Конан. — Знаеш ли къде се намира?

— Между мен и мястото, където се намира, имаше воал. Страхувам се, че е в ръцете на големи магьосници. Преди обаче връзката да прекъсне, видях голям замък. Мисля, че Елкуина е там.

— Замък — размишляваше Конан. — И по-рано съм имал работа със замъци и погранични укрепления, крепости, съкровища в храмове и други подобни. Във всяко укрепено място, построено от хора, може да се проникне и богатствата му да бъдат ограбени.

— Говориш като човек с богат опит — отбеляза Рерин. — Страхувам се обаче, че това място може и да не е построено от хора.

— Това е лошо, защото ти имаш предвид магьосници. Но можем поне да опитаме. — Конан хвърли един кокал през рамо в тъмното зад себе си и двамата чуха как нещо връхлетя върху кокала и го загриза. Конан легна на земята, сложи глава върху ризницата и се зави с наметалото от вълча кожа. — Ти ще бодърстваш пръв. Не допускай растенията да се приближават. — Той сложи ръка върху дръжката на сабята си и скоро спокойно захърка.

Рерин затвори очи и вдигна молитвено ръце.

— Отче Имир, от името на цялото човечество ти благодаря, че не си сътворил много като него, но от името на Елкуина и от мое име ти благодаря, че ни го изпрати.