Конан наемника [bg]

Търговецът Дооз вдигна поглед от списъците, по които сверяваше стоките от разтоварващия се кораб, и видя позната фигура да крачи право към брега. Дългата развяваща се от вятъра черна коса не можеше да се сбърка дори и отдалеко.

— Конан! — извика той и размаха ръце, после остави списъците и се спусна да посрещне боеца. Когато го наближи, видя, че Конан вече не носи неговите бронзови доспехи и е запасал дълга аквилонийска сабя. На ръцете му блестяха няколко златни гривни, украсени със скъпоценности.

— Привет, Дооз — извика Конан. — Кога ще отплува този кораб на юг?

— Утре, щом натовари стоките ми. Как мина? Харесаха ли ти тукашните земи?

Конан продължи да крачи към магазина и Дооз тръгна подир него.

— Беше добра зима и не така скучна, както се опасявах. Корабът докара ли добро южно вино?

— Най-доброто туранско. Но разкажи за приключенията си. Трябва да си свършил страхотна работа, за да спечелиш толкова злато.

Конан не отговори веднага, а спря пред вратата, после се усмихна.

— Налей да пийнем по малко вино и ще ти разкажа. Няма обаче кой знае какво за разказване. Прекарвал съм и много по-вълнуващи зими.

Двамата мъже влязоха в сградата.