Виелица на сенките [bg]

— Скоро ще настъпи нощта, милорд. По-добре да изчакаме до сутринта — предпазливо започна Халас. — Няма смисъл по тъмно да се влиза в тази дупка.

— Нощ, ден… Каква е разликата, Халас? Там долу така или иначе е вечна нощ. Паргайд и онази жена искат да ни изпреварят и да вземат Рога, за да го занесат на Господаря.

— Те не могат да ни изпреварят, милорд — аз, без да го осъзнавам, се ухилих язвително. — Нямат Ключа, а без него не могат да отворят Портите на трето ниво. А ако нямат карта и Лафреса реши да тръгне в обход… Е, това ще им отнеме няколко месеца.

— Няколко месеца? — недоверчиво вдигна вежди Делер.

— Под нас е Храд Спайн — Еграсса тупна с крак по земята. — Не бих искал да унищожа илюзиите ти, Делер, но Костните дворци са много, много по-големи от всички ваши подземни градове в Планините на джуджетата, взети заедно. Храд Спайн прилича на гигантска многослойна торта, разпростряла се на десетки левги в дълбочина и ширина. Тук са работили огри, орки, хора и незнайно още кой. Така че Гарет е прав. Ако не минеш през Портите, може да загубиш много време, докато намериш обходен път.

— И да се натъкнеш на мно-о-ого големи проблеми — допълни Кли-кли.

— Значи ти също предлагаш да изчакаме до сутринта? — обърна се капитанът към елфа, без да обръща внимание на гоблина.

— По-добре е да тръгнем отпочинали.

Плъхът сви устни и неохотно кимна.

— Добре, така и ще направим. Тогава хайде сега да решим кой ще тръгне с Гарет и кой ще остане отвън.

— Мисля, че това ще го реши Гарет — Еграсса ме погледна.

— Трябва да решава крадецът? — изуми се Алистан Маркауз и погледна към елфа — да не се шегува.

— Точно така. Той по-добре ще знае кой трябва да отиде с него и кой трябва да остане.

— Добре — процеди графът. — Какво ще кажеш, крадецо?

Поех дълбоко въздух и казах:

— Никой няма да идва с мен.

— Какво?! Ти да не си се побъркал?!

Притесних се, че Алистан Маркауз ще получи удар.

— Не, милорд Алистан — реших да кажа всичко, което мисля за безумната идея за съвместен поход в Храд Спайн. — Когато ни поведохте от Авендум, аз не се месих, милорд, и правех това, което казвахте. А когато тръгнахме през Заграбия, дори и вие слушахте Еграсса. Нямам нужда от спътници в Костните дворци. За мен вие ще бъдете единствено тежест.

— Ние сме воини, Гарет, а не тежест — обидено възрази Делер. — Кой тогава ще те спасява от онези зомбита?

— Точно за това става дума, Делер — въздъхнах аз. — Ако съм сам, ще се промъкна незабелязано покрай мъртъвците или просто ще им избягам, а с вас ще трябва да се включвам във всеки сблъсък. Там долу няма да мога да се грижа и за вас.

— Ние и сами можем да се грижим за себе си, крадецо — на Алистан Маркауз не му се нравеха думите ми. — Как ще те охранявам, ако остана тук?

— Вие ме доведохте до Храд Спайн и изпълнихте своя дълг, милорд. Освен това, както се говори, долните нива са наводнени и ще трябва да се плува, а по вас има прекалено много желязо.