Лунен ловец [bg]

Изминаха няколко минути и дочух стъпки, които се приближаваха към апартамента по застлания с килими коридор. Спряха пред вратата. Не можех да подуша човека през плътната дъбова врата, затова грабнах пистолета си и тихичко пристъпих до мястото, където при отварянето й нямаше да бъда забелязан. Имаше шпионка, но аз никога не ги използвам. Те са добър начин да ти вкарат куршум в главата. Знам го от опит.

Дочух шумоленето на хартия и магнитната карта се плъзна в ключалката. Не забравях да бъда предпазлив, макар че очаквах завръщането на Сю. И аз си имам врагове. Вратата се отвори изцяло и видях крайчеца на черна перука и добре оформеното тяло на Сю. Изглеждаше страхотно в яркорозова тениска, затъкната в плътно прилепнали сини дънкови шорти, които бяха далеч от идеята за инкогнито. Въздъхнах. Ще трябва да си поговорим за представата й за прикритие.

Голите й ръце бяха обсипани с малки капчици, които проблясваха и потрепваха, докато се движеше. Собственият й аромат на влажен от роса мъх се смесваше с мириса на дъжда. Въздействаше ми като наркотик. Нямаше да успея да дръпна спусъка дори и ако я придружаваше някой опасен за мен. Това вече не е на добро.

Затръшнах вратата зад нея. За всеки случай. Резето и ключалката изщракаха остро. Сю бързо се извърна. Очите й се бяха разширили от паниката. Забеляза пистолета и пакетите, които носеше, леко тупнаха на пода. Вдигна ръка към гърдите си и за миг дочух бесния ритъм на сърцето й.

— Не прави така! — възкликна тя. Миризмата й говореше за слабо раздразнение, но бе облекчена. Уханието на мандарини се смеси с кафе и със застоялия мирис на тревогата. — Толкова се радвам, че си се върнал. Безпокоях се — каза ми тя.

Щяхме да изясним въпроса след малко. Пъхнах пистолета в колана на панталоните отзад на гърба. Пристъпих към нея и обхванах кръста й. Не можех да се въздържа. Имах нужда да я докосна, да плъзна ръце по голата й кожа, да вдъхна аромата и да усетя вкуса й. Вдигнах ръка и свалих слънчевите й очила. Очите й бяха по-зелени от вчера. Видях как тези очи ми се усмихват — спокойно, собственически. Погалих бузата й с опакото на дланта си и тя с въздишка се подаде на милувката ми.

— Добро утро — поздравих я и я придърпах плътно в обятията си.

Очилата паднаха на килима, докато я целувах бавно и нежно. Тялото й бе влажно и топло срещу изкуствено охладената ми кожа. Целувката се задълбочи, ръката й тръгна нагоре към тила ми и ме притисна. Тази сутрин бе по-агресивна и вземаше каквото иска. Езикът й пръв намери моя. Плъзнах ръце по гърба й към плътно прилепналите шорти и я вдигнах, а краката й обгърнаха кръста ми. Заби нокти в мен, но не ме заболя. В действителност, макар по-рано под душа да не го бях осъзнал, гърбът ми бе заздравял напълно. Много добре.

Телата ни бяха заредени с енергия. Вибрираше по кожата ми и ме караше да потръпвам. Каквото и да ставаше между нас, не бе мимолетно. Знаех, че ако сега я взема, ще бъде толкова силно и толкова зашеметяващо, колкото беше вчера.