Виждам те [bg]

Почти веднага след като натисна звънеца, се разнесоха развълнуваните викове на племенниците ѝ, които тичаха да я посрещнат. Петгодишният Алфи носеше костюм на Спайдърмен и пластмасов викингски шлем, а тригодишният му брат Фъргюс бягаше към нея с голи пухкави крачета и тениска на миньоните, които обожаваше.

– Какво е това? – попита Кели и се направи на учудена, когато погледна с какво беше облечено по-малкото дете. – Панталони за големи момчета ли са това? – Фъргюс се ухили и вдигна тениската си, за да покаже по-добре късите си панталонки.

– За най-големите – отвърна Лекси и застана зад момчетата. Вдигна Фъргюс и целуна сестра си. – Внимавай къде стъпваш.

Лекси и съпругът ѝ Стюарт живееха в Сейнт Олбанс, в квартал, който изобилстваше от млади майки с техните бебешки колички. След като напусна Дърам, тя се записа на курс за следдипломна квалификация и си намери работа като учител по история в местното средно училище. Там се запозна със Стюарт – заместник-директора – и оттогава бяха заедно.

– Къде е Стю?

– На родителска среща. За щастие моята беше вчера. Вие двамата, обличайте пижамите. Хайде.

– Искаме да си играем с леля Кели! – оплака се Алфи.

Кели падна на колене и го хвана за раменете.

– Слушайте ме, вървете да си облечете по-бързо пижамите и да си измиете зъбите и след това ще си поиграем. Става ли?

– Става! – Децата хукнаха нагоре по стълбите и Кели се засмя.

– Да си родител изглежда доста забавно.

– Нямаше да мислиш така, ако беше дошла преди половин час. Истинско бедствие. Децата вече хапнаха, затова си помислих, че можем да ги сложим да спят, за да вечеряме на спокойствие. Приготвих ни гъбено ризото.

– Звучи ми перфектно. – Телефонът на Кели избипка и тя се намръщи над дисплея му.