Милдред Пиърс [bg]

— Лети плува ли с вас?

— Разбира се, че не.

— И какво прави?

— Седи край басейна и чака, както й се полага.

— По нареждане на… госпожица… Веда, предполагам?

— Надявам се, че си знае мястото.

— Е, от тук нататък край с госпожица Веда. Ако ще ходи с вас на басейн, ще го прави със собствените си дрехи и ще влиза да плува. Ако няма бански, ще й намеря.

— Ще бъде както искаш, майко.

Малката Рей, която слушаше всичко това с огромно удоволствие, се изтърколи на пода, засмя се с пълно гърло и зарита във въздуха.

— Тя не може да плува! Тя не може да плува и ще се удави! И Ред ще трябва да я вади от водата. Той е спасител… и си пада по нея…

Чак тогава Милдред проумя странното поведение на Лети и се засмя въпреки всичко. Веда реши, че разговорът е приключил.

— Майко, струва ми се, че вдигна много шум за нищо. Ако си купила униформите за нея — а аз не мога да си представя за кого другиго биха могли да бъдат — тогава защо да не ги носи?

Сега вече Веда малко преигра. Преднамерената й невинност накара Милдред внезапно да проумее, че дъщеря й знае истината, а това означаваше, че трябваше да съсече проблема в корен. Възможно беше Веда да е дала на Лети униформата й само за да се перчи като паун по пътя за басейна, но може и да беше сторила нещо далеч по-коварно. Милдред не реагира веднага. Седеше и се взираше във Веда и все по-силно присвиваше очи по специфичния си начин; след това взе Рей на ръце и обяви, че е време за сън. Докато я събличаше, си играеше с нея както обикновено — духаше в илиците на малката й пижамка, претърколи я на леглото и накрая духна в тила й. Но през цялото време мислеше за Веда, която не участваше в тези лудории. С крайчеца на окото си я виждаше как се кипри пред тоалетката и като че ли единствената цел на заниманието й беше да разпръсне пред себе си толкова гребени, четки и шишенца, колкото масичката можеше да побере. Не стана по-сговорчива и след като Милдред приключи с Рей и я повика в гостната, за да поговорят. Избухна и захвърли на пода една четка.

— О, боже, сега пък какво?

Когато влязоха в гостната, Милдред затвори вратата, седна на фотьойла и накара Веда да застане права пред нея.

— Защо даде на Лети униформата?

— За бога, майко, нали вече ти казах? Колко пъти да го повтарям? Няма да позволя да ме разпитваш по този начин. Лека нощ, лягам си.

Милдред я хвана за ръката и я дръпна обратно.

— Когато си дала униформата на Лети, си знаела, че е моя, нали?

— Униформата е… твоя?

Веда се престори на изненадана толкова хладнокръвно, пресметливо и нагло, че Милдред помълча малко по-дълго, отколкото правеше обикновено, когато бе ядосана. После продължи:

— Започнах работа като сервитьорка в ресторант в Холивуд.

— Като… каква?

— Като сервитьорка, както много добре знаеш.

— О, боже! О… — Милдред я ощипа по бузата, но тя се изсмя и довърши, без да й мигне окото: — … мили боже!