Огледален образ [bg]

15.

Неделя, 10:15 часа вечерта, Вашингтон

Гриф Иджънс се върна в Овалния кабинет.

— Бойната група е на път към улица „Форест“. И един от екипите ми отива натам с хеликоптер от Ню Йорк. Ще хванат този лунатик до половин час.

— Той няма да се съпротивлява — каза Бъркоф.

Иджънс се стовари на стола си:

— Какво искаш да кажеш?

— Това, че ние му дадохме каквото искаше. Той си издекламира екстремистките глупотевини, а сега ще се остави да бъде арестуван.

— По дяволите — избухна Иджънс. — Наистина ми се искаше да го смачкам.

— На мен също — каза Бъркоф.

Шефът на националната сигурност се обърна към Майк Роджърс. Въпреки че всички в Овалния кабинет бяха мрачни, той държеше първенството.

— Е, Майк? — попита Бъркоф. — Кои са тези креатури и как да смажем останалите?

— Преди да отговориш — намеси се президентът, — искам да знам може ли някой да ми каже дали руснаците вършат нещо във военно отношение, което би могло да се превърне в агресия? Не се ли предполага, че ние наблюдаваме тези неща?

Мел Паркър — председател на комитета на началник-щабовете и най-мълчаливият човек в администрацията — се обади:

— Докато Екдал беше зает да диктува условията за необикновеното си предаване, аз позвъних на министъра на отбраната Колон. Той се обади в Пентагона. Казаха ми, че няколко руски дивизии са на маневри в близост до украинската граница. Доста голям брой в сравнение с обикновените учения в региона, но нищо, което би могло да предизвика сигнал за предупреждение.

— И никъде другаде ли не се наблюдава придвижване на войски? — попита Роджърс.

— Националната служба за разузнаване е наредила на хората си да проверят — отвърна Паркър.