Странните талисмани на Артър Пепър [bg]

— Това не е ли вашият Дан? — попита Илайза. Тя беше ниска и имаше дълги черни плитки, които се мятаха като махало.

— Така ми се струва. — Луси се бе опитала да се държи равнодушно, просто хвърляйки бегъл поглед към него.

— Ще си има неприятности заради това.

Луси почувства странна смесица от възхищение и гняв към брат си. Той беше по-голям, в последната година на средното училище. Шляеше се с компания, перчеше се — и това го правеше готин. Имаше свой таен живот, отделен от мама и тате, какъвто тя нямаше. Луси трябваше да им казва къде отива, с кого и кога ще се прибере. Дан можеше да промърмори: „Излизам“, и да тресне входната врата, без да го подлагат на разпит.

— Знаеш ли за някакви белѝ, които Дан е правил на площадката? — попита баща ѝ.

— Не — излъга Луси. Брат ѝ имаше чар и способността да се преструва на толкова невинен, че ако не бе станал автомобилен механик, със сигурност щеше да спечели „Оскар“ за актьорско майсторство. Какъв беше смисълът да го натопи? — Не знам нищо.

След това се бе скарала на Дан, който се бе засмял и ѝ бе казал да не е такава загубенячка.

Брат ѝ беше наперен и имаше самочувствие, за което Луси жадуваше. Той напусна училище и започна свой бизнес, като се свърза с банката, намери помещения и купи резервни части съвсем сам и без сянка от съмнение в главата си. Изглеждаше способен да се съсредоточи в една цел и да я преследва неотклонно, без да му пречат чувства или съмнения.

На Луси и се искаше да се отнася към собствения си живот и притесненията си по същия начин. Да може да получи съобщение от баща си, че е бил нападнат от тигър, и да си помисли: „Е, поне е жив. Случват се такива неща.“ Така би реагирал Дан.

Понякога Луси позволяваше напрежението да ѝ се отрази. Прекалено уморена, за да се помръдне след деня в училище, и изпълнена с нежелание да се обади на баща си и да слуша колко много му липсва майка и, тя отвинтваше капачката на бутилка червено вино и не си правеше труда да използва чаша, докато гледаше някой американски криминален филм. Доста си падаше по един от детективите с кестенява коса, защото той сякаш никога нямаше нищо против това, което му поднасяше животът. Имаше същото отношение към живота като брат и. Труп в собствения му гараж? Няма проблеми. Ван, пълен с нелегални емигранти, убити в резултат на палеж? Ще открие извършителя.

Застана на прозореца, загледана в децата на площадката. Потупвайки брадичка с мобилния си телефон, тя се замисли за брат си. „Хващам се на бас, че Дан е на плажа“ — помисли си тя. Толкова е хубаво да живееш близо до брега и вълните да се разбиват до моравата ти. Все още не бе ходила в Австралия, но виждаше снимките му във Фейсбук и винаги ги лайкваше.

Когато премина по списъка с телефоните, за да намери номера му, Луси нямаше представа колко е часът там. Знаеше само, че трябва да говори с него. Искаше да чуе какво мисли той за положението с баща им. Дан беше практичен и щеше да намери решение за всичко.