Странните талисмани на Артър Пепър [bg]

По време на следващия обяд в училище Луси прослуша гласовата си поща и видя, че баща ѝ е оставил объркано съобщение за посещението си в имението „Грейсток“. Предишния ден беше излизала с двете си приятелки Клара и Ани, които през цялото време бяха говорили за децата си, и беше пропуснала обаждането му. Съобщението му непрекъснато прекъсваше и гласът му ту заглъхваше, ту се появяваше отново. Чуваше се движението на коли по пътя и рок музика. Също и женски глас, питащ дали някой иска да спрат за сандвичи. Луси запуши с пръст ухото си и се намръщи, опитвайки се да разбере думите на баща си. В един момент и се стори, че казва, че бил нападнат от тигър. Тя поклати глава и се опита да му се обади, но високомерен мъжки глас и каза, че телефонът е извън обхват.

Нападнат от тигър? Луси си представи баща си, строполил се мъртъв на земята, и една огромна котка, която гризеше крака му. Наистина ли беше чула правилно? Дали той беше добре?

След като бяха говорили по телефона, когато баща и каза, че е заминал с Бернадет, тя започна да се тревожи за здравето му. За него беше толкова необичайно да замине просто така. А сега и оставяше съобщения за тигри. Може би трябваше да се замисли дали в някой момент в бъдеще да не напусне работата си в училището, за да има повече време да го наглежда. Може би щеше да се наложи да се премести в старата си стая, за да се грижи непрекъснато за него.

Разбира се, че щеше да го направи. Тя го обичаше. Но колкото повече поемаше грижите за баща си, толкова повече щеше да се отдалечава мечтата и да има свое собствено семейство. Жена, която живее с остаряващия си баща, едва ли щеше да е привлекателно предложение, ако качеше профила си на Match.com.

По време на обедната си почивка тя остана в класната стая, за да проверява домашни работи. Децата от трета година учеха за Тюдорите. Беше ги накарала да нарисуват сцена от онзи период и се учуди, че повече от половината работи изобразяваха екзекуции и отрязани глави. Може би трябваше да поиска рисунки на живи хора.

— Толкова се гордея с теб — каза майка и, когато Луси се дипломира като учителка. Бяха излезли заедно на обяд и се бяха замаяли леко след бутилка вино, след което отидоха в „Дебенъмс“ и пробваха множество парфюми. — Ще се грижиш за децата като за свои.

Луси все още обичаше работата си. Но понякога имаше чувството, че прекарва цялото си време в грижи за другите. След като часове се беше грижила за деца, беше ги завеждала до тоалетната, помагала им беше да нарежат наденичките си, беше чистила боя от поличките им, притичваше се на помощ да намерят изгубените си маратонки за физическо, сега трябваше да се притеснява и за баща си.