Вихреният танцьор

— Борджия ли? — Тя го погледна изненадано.

— Ах, нима не знаеш нищо за херцога на Валентиноа? — Лион изкриви лицето си в гримаса. — Но как така не знаеш? Цяла Италия познава великия Чезаре.

— О, чувала съм за него. — Във Флоренция името Борджия беше в устата на всички. Вече от години херцогът беше хвърлил око на града, а след като завладя Романя14, всяка седмина се ширеха слухове, че вече настъпва с войските си и в най-скоро време предстояла обсада. — Чувала съм, че Чезаре Борджия искал да се въздигне до владетел на цяла Италия, но кой е този Дамари?

— Дамари е един кондотиер, който сега служи под знамето на Борджия. Те имат сходни пели и също така сходни методи, за да ги наложат.

Санчия помълча известно време. Наемниците на Борджия бяха печално известни заради зверствата и жестокостите, жертва, на които бяха преди всичко невинни жени и деца.

— Защо не му оставите статуята? Бихте могли да си купите някоя друга.

— В целия свят няма втора като нея. Тя е част от нашата семейна история. — Треперещият му глас издаваше вълнението му. — Ние я пазим. — Той спря, за да си поеме дълбоко дъх. — И тя ни пази.

— Нищо не разбирам.

— Не е нужно и да разбираш. Нужно е само да проникнеш в двореца, да откраднеш ключа от стражата и да ми го донесеш.

— Звучи твърде просто.

Лион улови облегалките на стола си.

— Ние ще го подготвим да е просто. Обещавам ти, че нищо няма да ти се случи.

— Вашето обещание е голяма утеха за мен. Боя се впрочем, че евентуална среща с този Дамари не би била много приятна. За хора като него животът на един роб надали струва колкото глътка вода. — Тя вдигна рамене и ги отпусна многозначително. — По-малко даже, ако не е жаден.

— Прави само каквото ти казвам и дори няма да видиш очите на Дамари. Застлахме цяла пътека със злато, за да стигнем до двореца и да узнаем къде се намира съкровищницата на Дамари.

— И сте сигурни, че „Вихреният танцьор“ е там?

Той се усмихна криво.

— Да, там е. За Дамари статуйката е най-голямата от всичките му скъпоценности.

— Защо? — Санчия изпи последната глътка вино, преди да постави дървения съд върху перваза на камината. — Казвате, че тази вещ била от значение за вашето семейство, но от къде на къде и за него?

— Защото ми принадлежи — отговори Лион, изпълнен с омраза. — И той знае, че бих искал да я имам отново. Знае, че ще направя всичко, за да си я възвърна.

— Но защо Борджия би се съблазнил да се намеси заради фигурата?

— Папата в своята алчност се заслепява от всичко, което е старинно и класическо. Съкровищницата на папа Александър с всеки изминат ден става все по-пълна, защото Чезаре откарва в Рим плячката от завоевателните си походи. Докато Чезаре трупа такива съкровища, Александър ще закриля своя умен син и ще му обезпечава достъп до папските финанси за военните му походи.