Вихреният танцьор

— Прави ми впечатление, че не ме наричаш привлекателен. — Той хвърли панталоните си настрана. — Знам твърде добре, че съм един грозен мъжага. Но както правилно казваш, съм силен като бик, а последното при игра като тази може да се окаже предимство.

— Вие не сте грозен.

Той се усмихна саркастично.

— Ти бързо научаваш изкуството на ласкателството. Ала от благи думи попара не става, когато човек всяка сутрин се вижда в огледалото.

Той не ми вярва, помисли си Санчия.

— Не, действително, аз не исках… — Тя спря да говори, когато той коленичи срещу нея върху постелята, толкова близо, че зърната й се допираха до космите по широките му гърди.

Лион обхвана лицето й с ръце, докато я разглеждаше със странен израз, граничещ с гняв.

— Не го искам. Не ми харесва да обладавам девственици.

— Тогава се откажете.

— Лесно е да се каже. — Ръцете му се плъзнаха по раменете й и се притиснаха с томителна нежност в плътта й. — Длъжен съм да го направя. От мига, в който те видях, знаех, че трябва да те имам.

— Не от първия ви поглед обаче. Едва когато ме видяхте в банята, и забелязахте, че не съм толкова грозна, колкото си мислехте.

— О, Господи, трябва ли непрекъснато да ми противоречиш? — Ръцете му притиснаха по-здраво раменете й. — Повече ми харесваш, когато надаваш само стонове.

Тя млъкна покорно. Какво чака още питаше се. Усещаше непоносимото напрежение, което го изпълваше, и същевременно предугаждаше някакво колебание у него.

— И не ме гледай така. — Той я разтърси. — Не искам да ти причинявам болка, да му се не види… Никакво удоволствие не ми доставя, но аз трябва… — Блъсна я обратно върху постелята и легна между бедрата й. Мъжеството му стърчеше срещу нея. — Един тласък да направя и всичко ще мине — отрони се като мърморене от устните му. Сложи ръката върху устата й. — Един тласък…

Като си пое дълбоко дъх, той проникна в нея.

Болка. Изгаряща до бяло. Като светкавица. Викът й бе задушен от дланта му, очите й се облещиха от уплаха и болка.

— Затвори си очите — заповяда й той дрезгаво, когато проникна по-дълбоко в нейната теснина. — Не ме гледай.

Клепачите й се спуснаха, наоколо настъпи непрогледен мрак. Болката лека-полека се уталожи и отстъпи място на една възхитителна лекота, на едно чувство, сякаш е намерила наново нещо загубено. Усещаше нежното боцкане на космите по гърдите му, чуваше дъха му на пресекулки.

Той се движеше.

— Всичко мина. — Ръката му я галеше, оправяше косите й. — Dio, ти ме пое. Не бях сигурен дали ще успееш. Ти си толкова миниатюрна…

Пръстът му се посвети отново на онова омагьосано място, което преди вече беше милвал. Обля я гореща треска и тя усети как се напрегнаха коремните й мускули. Току-що се беше почувствала като набучена на шиш, привързана с вериги към тялото на Лион, доволна само да приема, а ненадейно изпита потребността от още повече.