Брачна авантюра
- Автор: Гарууд Джули
- Серия: crown’s spies #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брачна авантюра». Краткое содержание книги:
— Ще ми простите ли, че ви ударих, сър?
Джимбо стоеше безмълвен. Фурията отпреди две нощи нямаше нищо общо с тази нежно говореща лейди, която стоеше толкова смирено пред него. Господи, та тя изглежда чудесно. Имаше най-прекрасните кафяви очи, които някога бе виждал.
Тя го гледаше озадачена от мълчанието му, без да подозира какви мисли занимаваха съзнанието му.
— Има ли значение за вас дали ще ви простя или не? — попита той.
Сара първо изрази мнението си с жест на ръката, после гласно го потвърди.
— О, Боже мой! Да, господин Джимбо. Разбира се, че има значение. Бях толкова груба.
Той извъртя очите си нагоре, към небето.
— Добре. Прощавам ви. Не ми причинихте никаква болка — добави той. Чувстваше се толкова неловко, сякаш беше ученик.
Усмивката на Сара стопи намръщения израз на лицето му.
— Благодаря ви, сър. Вие имате добро сърце.
Джимбо отметна глава назад и се разсмя. Когато се овладя, забеляза:
— Непременно си спомнете за… моето добро сърце пред капитана. Той по достойнство ще оцени вашата похвала.
За себе си тя отбеляза, че това е чудесна идея.
— Разбира се, ще му кажа това — обеща тя.
Сара реши да използва чудесното настроение на моряка, за да му зададе няколко въпроса.
— Сър, виждал ли сте прислугата тази сутрин? Леглото ми трябва да се оправи, а имам и няколко рокли, които се нуждаят от внимание.
— Нямаме прислуга на борда — кратко отговори Джимбо. — Всъщност, двете с леля ви сте единствените жени, които пътуват с нас.
— Тогава кой… — тя прекъсна въпроса си по средата. Ако нямаше прислуга на кораба, кой тогава беше съблякъл дрехите й? Отговорът проблесна като светкавица — Нейтън!
Джимбо забеляза приятната червенина, която заля бузите й и се зачуди за причината.
— Има още един въпрос, който искам да ви задам, сър, ако имате търпението да ме изслушате.
— Какъв? — попита рязко той.
— За какво е тази стая? И как й казвате, ако има някакво специално име? — тя посочи с ръка пространството около себе си. — Отначало мислех, че е коридор, но сега виждам, че е много по-голяма. Помещението е прекрасно за салон — добави тя. — Не бях забелязала онзи сгънат параван, когато се качих за първи път и…
Тя прекъсна обясненията си, тъй като Джимбо премести паравана и го подиря на стената до стълбата.
— Това е каюткомпанията — каза й той. — Поне тези помещения се наричат така на всички истински фрегати.
След като параванът беше преместен, Сара видя стълби, които водеха надолу.
— Закъде са тези стълби?
— Долу са складирани запасите от вода и вино — отговори Джимбо. Под тях има още едно ниво, където съхраняваме мунициите.
— Муниции? — попита тя. — Защо са ви нужни муниции?
Джимбо се усмихна.
— Не забелязахте ли оръдията, когато се качихте на кораба, миледи?
Тя поклати глава.
— По това време бях малко разтревожена, сър, а и не обръщам особено внимание на подробностите.
Малко разтревожена беше със сигурност меко казано. Тогава тази жена направо беше побесняла от гняв.
— Имаме осем оръдия — съобщи Джимбо. — По-малко от обичайното за повечето кораби, но нашите винаги са в бойна готовност и нямаме нужда от повече. Този кораб е умалено копие на една фрегата, която капитанът беше харесал — добави той. — Складът за муниции се намира в помещения, разположени под нивото на водата, защото така е по-безопасно, ако ни нападнат. Освен това, по този начин са защитени и срещу експлозия.
— Но, господин Джимбо, сега не сме във война? Защо му трябват на капитана тези оръдия на борда? Каква е нуждата от тях?
Джимбо сви рамене. Внезапно очите на Сара станаха огромни.
— Езичника Пейгън — произнесе тя името на омразния пират и кимна с глава. — Да, разбира се. Много умно от страна на нашия капитан, че е взел мерки при среща с престъпниците, които кръстосват моретата. Той ще ни защити от пиратите, нали?
Макар и трудно, но Джимбо успя да скрие усмивката си.
— Вие сте чувала за Езичника, нали?
Той забеляза негодуванието й.
— Няма човек, който да не е чувал за този злодей.
— Злодей? Значи Езичника не ви е симпатичен?
Сара си помисли, че това е най-странният въпрос, който някога са й задавали. Подигравателните искрици, които блещукаха в очите му, я озадачиха. Като че ли темата на разговора страшно го забавляваше — нещо, което тя не можеше да разбере. Говореха за един страшен пират, мълвата за който обикаляше из цял Лондон.
— Със сигурност не ми е симпатичен. Той е престъпник, сър. За неговата глава е определена парична награда, голяма колкото Англия. Но вие явно сте твърде романтична натура, щом вярвате на онези глупави истории за човечността на Езичника.