Брачна авантюра

Нора спря да си поеме въздух, после продължи.

— Сара е безкрайно предана на родителите си и на своята сестра, разбира се. Но, Бог ми е свидетел, не мога да разбера защо толкова държи на тях. Най-разумното нещо, което трябва да направите, е да се пазите от сестрата на Сара, защото тя е коварна и зла като чичо им Хенри. От едно и също тесто са двамата.

— Тревожите се прекалено много, Нора.

— Просто искам да разберете… Сара — прошепна тя. Започна отново да диша мъчително и пролича, че е много изморена и отпаднала. — Моята Сара е фантазьорка — продължи тя. — Погледнете рисунките й и ще разберете какво искам да кажа. През цялото време витае в облаците. Вижда само доброто в хората. Не иска да повярва, че баща й е същият като братята си. За това естествено е виновна майка й. През всичките тези години тя заблуждаваше дъщеря си, че с нея се отнасят добре, намираше извинение за всекиго и прощаваше на всички за греховете им.

Нейтън я слушаше, без да коментира.

— Скъпо момче… — започна тя отново, но когато видя намръщеното му лице, спря.

— Госпожо, нека сключим с вас едно споразумение — предложи Нейтън. — Аз ще се въздържам и когато се обръщам към вас, няма да ви казвам стара жена, ако вие престанете да ме наричате скъпо момче. Споразумяхме ли се.

Нора се усмихна. Хвърли поглед към мъжа, който беше истински исполин. Неговото присъствие като че ли погълна цялото пространство на каютата.

— Да, скъпо момче наистина звучи доста глупаво — съгласи се тя, продължавайки да се усмихва. — А мога ли да ви наричам Нейтън?

— Да, разбира се — бързо й разреши той. — Колкото до вашата тревога за Сара, тя е напразна. Няма да позволя на никого да й причини зло. Тя е моя съпруга и аз винаги ще се отнасям добре с нея. След време сама ще проумее, че е имала късмет.

Беше хванал ръцете си на гърба и крачеше като генерал в тясното помещение.

— Вие вече ми дадохте доказателства, когато я защитихте от онези главорези снощи — каза Нора. — Знам, че ще се грижите добре за нея. Надявам се само, че ще се съобразите с нейната чувствителност, Нейтън. Знаете ли, в действителност Сара е много срамежлива. Но тя не споделя лесно мислите си. Много трудно е да се разбере какво чувства.

Нейтън повдигна вежди при тези думи.

— За една и съща жена ли говорим, госпожо?

Върху лицето на Нора се появи многозначителна усмивка. Тя за миг замълча, за да прибере един кичур от косата си, който се беше измъкнал от кока.

— Случайно дочух част от разговора ви с моята племенница — призна тя. — Нямам навика да подслушвам — добави бързо, — но вие така гръмогласно обсъждахте проблемите. Фактически, чух най-вече изказванията на Сара. Наистина само отделни реплики — оттук-оттам — продължи тя. — Ще ми кажете ли нещо, Нейтън?

— Какво да ви кажа?

— Ще я обичате ли? Ще я уважавате ли?

— Чули сте подробно спора ни по този въпрос, нали?

Той не можа да сдържи усмивката си, когато си припомни дръзкия начин, по който неговата съпруга се беше осмелила да го предизвика.

— Мисля, че всички от екипажа чуха забележките на Сара. Трябва да й поговоря за държанието й, което съвсем не подхожда на една лейди. Никога не бях я чувала да повишава гласа си, но все пак не мога истински да я виня. Тя се тревожеше толкова много да не би да сте я забравил и да не дойдете да предявите претенциите си за нея. Трябва да ми повярвате, когато ви заявих, че да повишава тон пред когото и да било съвсем не е в природата й.