Брачна авантюра

— Чувала съм много за него.

— Не беше той.

— Съвсем сигурен ли си, Нейтън? Никой не знае как изглежда този пират. Може да е бил точно той, но ти да не си разбрал това, защото не ти е казал истинското си име.

Този разговор явно не му беше приятен и той не го криеше.

— Знам кой го направи.

— Тогава ще ми кажеш кой, нали?

— Защо?

— За да мога да го намразя!

Гневът му моментално се изпари. Тази простодушна преданост направо го смая.

— Не, няма да ти кажа.

— Но не е Езичника, така ли?

Тя можеше да докара човек до побъркване, помисли си Нейтън.

— Не! — отново отрече Нейтън.

Той се обърна с гръб към нея, с което искаше да й покаже, че разговорът им е свършил. Джимбо остави щурвала и се отдалечи. Сара обаче почака, докато двамата със съпруга й останаха сами, и пристъпи по-близо до него.

Той усети допира на пръстите й върху дясното си рамо, но не помръдна. Леката милувка на ръката й, която се движеше надолу по гърба му, беше невероятно приятна и в същото време дяволски предизвикателна. Нейното докосване събуди в него особено чувство, което го накара да се замисли.

— Нямаше да те ударя снощи по гърба, ако знаех за нараняванията ти — прошепна тя, — но нали беше тъмно и не виждах, а и не знаех…

— За Бога, жено, сега не ме боли. Това се случи преди много години.

Резкият му тон стресна Сара и тя дръпна ръката си. После пристъпи напред и застана до него. Ръката й докосваше неговата. Тя погледна нагоре към лицето му и остана така — в очакване и той да я погледне. Лицето му е като изсечено от камък, мислеше си тя. Изглеждаше точно така, както тя си представяше, че трябва да изглежда един викинг. Мускулите, които изпъваха кожата на раменете и ръцете му, бяха като на борец. Гърдите му бяха покрити с тъмни къдрави косъмчета, които се стесняваха надолу и се скриваха под колана на панталона му. Тя не посмя да гледа по-надолу, защото не беше прилично, но когато вдигна отново очите си към лицето му, видя, че той я наблюдава. Тя се изчерви.

— Нейтън?

— Какво?

Винаги ли щеше да й се сопва така, когато говореше с нея? Сара се помъчи извинението й да прозвучи мило.

— Съжалявам, ако с нещо съм наскърбила чувствата ти.

Той изобщо не си направи труда да й отговори.

— Няма ли да протестира капитанът? — тогава попита тя.

— За какво да протестира?

— Че ти управляваш лодката вместо него. Широката му усмивка стопли сърцето й.

— Това не е лодка, Сара. Можеш да наричаш Морския ястреб кораб, плавателен съд и всичко останало, но никога не трябва да го наричаш лодка. Това е позорна обида, невясто, и ние, капитаните, енергично възразяваме срещу такова богохулство.

— Ние?

Той кимна с глава.

— Ох, Нейтън, не мога да те разбера — каза тя. — В такъв случай ние сме богати.

— Не.

— Как така не!

По дяволите, помисли той, тя като че ли е недоволна. Нейтън набързо й обясни как той и неговият приятел Колин бяха основали параходната компания, защо бяха решили той да остане партньор в сянка и завърши краткото си изложение с предположението, че може би след десет месеца тяхната компания очаква да получи сигурна печалба.