Човешко, твърде човешко ((Книга за свободните духове), том 1)

Какво остава от изкуството. — При определени метафизични предпоставки изкуството наистина добива много по-голяма стойност; например, ако се приеме, че характерът е непроменяем и че същността на света непрестанно намира израз във всички характери и действия: тогава художествената творба се превръща в образ на вечно неизменяемото, докато според нашето схващане художникът може да придаде на образа само преходна значимост, тъй като човек в своята цялост се развива и променя и дори отделният индивид не представлява нещо твърдо установено и неизменяемо. Така стои въпросът и с друга метафизическа предпоставка: ако приемем, че нашият видим свят е само явление, както предполагат метафизиците, изкуството ще трябва да е доста близо до реалния свят, защото в такъв случай между света на явленията и въображаемия свят на художника би имало твърде голяма прилика, а останалата разлика дори би откроила по-релефно по-голямото значение на изкуството от значението на природата, тъй като изкуството изобразява еднообразното, типичното и образците в природата. Тези предпоставки обаче са погрешни, стигнем ли до този извод, ще запитаме: какво място следва да отредим тогава на изкуството? Преди всичко хилядолетия наред то е учило човека да наблюдава с интерес и радост живота във всеки негов образ и накрая е повишило емоционалния му градус дотам, че да се провикне:. „Както и да е, животът е добър!“ Това учение на изкуството да се радваме на битието и да гледаме на човешкия живот като на къс природа, без бурното ни съпричастие, като обект на закономерно развитие това учение е враснало в нас и сега отново излиза наяве като всемогъща потребност на познаващия нагон. Бихме могли да се откажем от изкуството, но с това не бихме изгубили придобитата чрез него способност, също както отказвайки се от религията, не сме изгубили придобитите чрез нея възвишеност на чувствата и облагородяване на духа. Както изобразителното изкуство и музиката са мерило за действително придобитото и умножено чрез религията емоционално богатство, така след изчезване на изкуството посятата от него интензивност и многоликост на радостта от живота все отново продължава да търси удовлетворение. Човекът на науката е продължение на човека на изкуството.