Човешко, твърде човешко ((Книга за свободните духове), том 1)
- Автор: Ницше Фридрих Вильгельм
- Язык: болгарский
- Переводчик: Донка Илинова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Човешко, твърде човешко ((Книга за свободните духове), том 1)». Краткое содержание книги:
Предстои ви една удивителна среща с духовния дневник на Фридрих Ницше, който ще излезе в два тома и е истинското интелектуално завещание на знаменития немски философ.
Всеки от фрагментите на този дневник е една своеобразна тема за нова цялостна книга, но тяхното очарование е точно в тази фрагментарност, издържана в метафоричната образност на Библията — библия на относителния морал…
Облагородяване на действителността. — Поради това, че хората съзирали в Афродитовия нагон14 божество и със страхопочитание и благодарност чувствали въздействието му върху себе си, с течение на времето този афект бил наситен с редица все по-възвишени представи и чрез тях действително облагороден. Благодарение на изкуството да идеализират някои народи съзрели в болестите могъщи помощни лостове на културата. Гърците например, страдащи през миналите векове от тежки епидемии на болести, засягащи нервната система (от вида на епилепсията и хореята), създали от тях прекрасния образ на вакханката. Впрочем гърците не се радвали на добро здраве, но тайната им се криела в това да почитат дори и болестта като божество, стига тя да притежавала могъщество.
Музиката. — Музиката сама по себе си не е от такова голямо значение за нашия вътрешен мир, нито толкова дълбоко вълнуваща, че да я смятаме за непосредствен език на чувството, обаче прастарата й връзка с поезията е вложила толкова много символика в ритмичното движение, в силата и слабостта на тона, че днес ни се струва, сякаш тя говори направо на душата и избликва пак от нея. Драматическата музика става възможна едва тогава, когато музикалното изкуство си е завоювало огромна област от символични средства чрез песни, опери и стократни опити на звуковата живопис. „Абсолютната музика“ е или форма сама за себе си още в първичното състояние на музиката, когато периодичното редуване на звуци с различна степен на сила са доставяли радост, или след като двете изкуства са се свързали помежду си в процеса на едно бавно развитие и най-после тъканта на музикалната форма изцяло се запълва от нишките на понятията и чувствата, тя става, вече говореща и разбираема и без помощта на поезията, символика на формите. Изостанали от развитието на музиката хора могат да изживеят една музикална композиция чисто формално, докато напредналите ще я възприемат напълно символично. Сама по себе си никоя музика не е дълбока и проникната от философски смисъл, тя не говори за „воля“, за „нещото само за себе си“. Интелектът е могъл да си въобрази това едва в епоха, завоювала цялото пространство на вътрешния живот за музикалната символика. Самият интелект е вложил този смисъл първо в звука, както го е вложил и в отношението между линии и маса в архитектурата, макар сам по себе си този смисъл да е напълно чужд на законите на механиката.
Притъпена сетивност на висшето изкуство. — Вследствие на изключителното упражняване на интелекта чрез развитието на съвременното музикално изкуство ушите ни са станали крайно интелектуални. Ето защо днес понасяме много по-силни звуци, много повече „шум“, и то защото в много по-висока степен от нашите предци сме се приучили да долавяме разума в него. И действително, всички наши сетива са се притъпили донякъде именно поради това, че веднага се насочват към разума, затова днес поставяме въпроса: какво „означава“ това, а не „какво е“ това; така например същото притъпяване се долавя и в безусловното господство на температурата на тоновете: защото уши, които днес все още улавят тънката разлика например между cis и des, принадлежат към изключенията. В това отношение ухото ни е загрубяло. Освен това в музиката бе завоювана грозната, поначало враждебна на сетивата страна на света; сферата й на власт, предимно за изразяване на възвишеното, ужасното, загадъчното, по тоя начин се разшири учудващо много; чрез нашата музика днес проговарят неща, които по-рано не са имали език. По същия начин и окото на някои живописци стана по-интелектуално и те надхвърлиха далеч границите на онова състояние, наричано по-рано радост от багри и форми, И тук тази смятана поначало за грозна страна на света бе завоювана от разума на художниците. Какви са изводите от всичко това? Колкото повече окото и ухото усвояват изкуството да долавят мисълта, толкова повече достигат границата, където губят сетивността си: радостта се премества в мозъка, сетивните органи се притъпяват и отслабват, символичното бързо завзема мястото на реалното а по този път, както и по който и да е друг, ще стигнем положително до варварството. Засега все още казваме: сега светът е по-грозен откогато и да било, но има значението на най-красивия свят, съществувал досега. Ала колкото повече се разнася и изпарява благовонният дъх на значението, толкова повече оредяват редиците на тези, които все още могат да го усетят; а останалите спират накрая до грозното и се опитват непосредствено да му се насладят, но едва ли някога ще успеят. Така в Германия има две течения в музикалното развитие: от една страна, малката група на десетте хиляди избраници с все по-възвишени, по-изтънчени изисквания, заслушани да доловят какво „означава“ това, а, от друга страна, огромното множество, всяка година губещо все повече способността да проумее значението дори и във формата на сетивната грозота, поради което се научава да посяга с нарастващо удоволствие към само по себе си грозното и отвратителното, т.е. към нисшата сетивност в музиката.
14
Любовен нагон. — Бел. прев.