Човешко, твърде човешко ((Книга за свободните духове), том 1)

Силният, добрият характер. — Сковаността на възгледите, превърнала се чрез навика в инстинкт, води до така наречената сила на характера. Когато някой действа под напора на малко, но винаги едни и същи мотиви, в действията му се натрупва голяма енергия. Ако са съзвучни с основните принципи на обвързаните духове, тези действия биват признати и пораждат в техния извършител между другото и съзнанието за чиста съвест. Няколко мотива, енергийна дейност и чиста съвест съставят това, което наричаме сила на характера. Силният характер не познава многообразни възможности и разнопосочност на действието. Неговият интелект не е свободен, а обвързан, защото в определен случай ще му посочи може би само две възможности. Така че в единодушие с цялата си природа той трябва по необходимост да избира само между тях, и той ще го направи леко и бързо, тъй като не е изправен пред петдесет различни варианта. В ролята си на възпитател обществото се стреми да ограничи свободния избор на всеки човек, като му открива най-малкото число от възможности. Наистина то третира индивида като нещо ново, обаче се стреми да го превърне в повтарящ се шаблон. Ако първоначално се е появил като нещо непознато, несъществуващо дотогава, човек трябва да се превърне в нещо познато, вече съществувало. За едно дете казваме, че има добър характер, ако прояви сковаността, произтичаща от вече съществуващото. Заставайки на страната на обвързаните духове, детето за пръв път проявява своето пробуждащо се обществено чувство. Но по-късно въз основа на това обществено чувство то ще стане полезно за своята държава или съсловие.