Лубянската престъпна групировка (Показанията на един офицер от ФСБ)
- Автор: Литвиненко Александр Вальтерович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лубянската престъпна групировка (Показанията на един офицер от ФСБ)». Краткое содержание книги:
Но постепенно и РУОП, и ФСБ се захванаха само с едно — печелене на пари. И от съратници станаха понякога съучастници, а понякога — конкуренти. И всичко се започна от ченгетата.
— Защо?
— Сигурно защото те бяха по-близо до дребния бизнес, до сергиите и павилиончетата. Освен това те са териториално организирани, стъпват „по земята“.
Спомням си, веднъж имах среща с агента Александър. Идва той облещен и казва: „Знаеш ли, участъковият ми поръча да поставя бомба на началника на милицията.“ Документирахме тази информация и я предадохме в прокуратурата. Прокуратурата образува предварително производство. Дори агентът беше разпитан. Всичко се потвърди: участъковият поискал от агента да постави бомба на началника на милицията, задето онзи забранил в павилионите, които давали сухо на участъковия, да се продава водка.
Ето, така започна всичко. Не минаха и три години и корупцията се разрасна неимоверно. Днес почти нито една фирма за търговия не работи, без да дели с милицията или с ФСБ.
За некоронован цар на руския престъпен свят се смяташе Япончик15. Представете си сега, че пуснат Япончик от американския затвор, той пристига, отива в един павилион и казва: „Аз съм Япончик. Ще ми платиш десет рубли.“ Ами че той няма да получи и десет копейки! Ще довтасат ченгетата и ще го напердашат. Защото това е техен павилион.
Понякога се стига до абсурди. Идва при мен един агент: „Един милиционер ме помоли да създам банда на тяхната територия.“ Питам го: „Как така банда?“ — „Ами така. Извика ме началникът на криминалния отдел и ми предложи: създаваме банда и ти ще й бъдеш главатар. Бил си в затвора, познаваш хората. Ще ти дадем оръжие.“ Агентът ги попитал: „А за какво ви е нужна на вас тази банда?“ — „Търговците много започнаха да си надигат главите, отказват да си плащат. Ти ще почнеш да ги рекетираш, а ние уж ще те неутрализираме. Ще вземаме парите от тях и една част ще даваме на тебе. А който не плаща, ти знаеш как да се оправяш с него. Ще държиш района под страх, а ние ще го защитаваме от тебе.“
— Но нали сега се опитват да реорганизират всички РУОП.
— Твърде късно. Сега вече всичко е под контрола им. Между другото вестниците пишат, че се канели да разформироват РУОП-ите, защото ФСБ и милицията не можели да си поделят „Славнефт“. Говори се, че Гуцериев е бил под закрилата на РУОП. Затова те издигнали за министър на вътрешните работи свой човек, Гризлов, и той ги реформирал като свой екип. Това се пише открито, но това са криминални маневри. И никой не се изненадва. Сякаш е в реда на нещата.
Похватите на РУОП
— Всеки престъпник има собствен почерк. Каква е спецификата на РУОП?
— Всяко престъпление, от когото и да се извършва, носи скрит характер. Служителите на правоохранителните органи прикриват своите престъпления по известния начин: опитват се да им придадат законова форма. Докато престъпниците нарушават законите, правоохранителните органи ги „използват“. Как служителите на един от отделите на Московското РУОП са правели банални въоръжени грабежи? Като чрез своята агентура са установявали кои търговски фирми държат големи суми налични пари. Да речем, от пазари или магазини. Но вместо да постъпят според закона — да съобщят на данъчната полиция, — те са действали по следния начин.
Милицията като правило вербува агенти от криминалните среди. Един агент-престъпник не ви е депутат от Думата. Ту ще избяга, ту ще замине занякъде, ту, не щеш ли, ще го убият. Тогава милицията обявява за издирване своя изчезнал агент. Като лице, уж извършило престъпление. Задържат го някъде, обаждат се на оперативния работник, той пристига, взема го и действа по-нататък.
— А може ли един човек да бъде обявен за издирване без основание за това?
— Те вземат някое криминално дело и просто вписват там името, което им трябва.
— Но това е противозаконно.
— Да, но за оперативни цели се използва често: нали трябва агентът да се намери, нали е изчезнал човек. Не съвсем законен, но ефективен метод. Именно него е използвало едно от подразделенията на РУОП. Избирали някой осъждан свой агент и го обявявали за издирване като лице, извършило особено тежко престъпление. След това намирали офис, в който се стичало голямо количество „мръсни“ пари. Агентът трябвало просто да влезе в офиса и да каже на секретарката: „Искам да говоря с еди-кого си.“ — „По какъв въпрос?“ — „Ще му кажа лично.“ Задачата му била да остане поне пет минути в помещението.
15
За Вячеслав Иванков (Япончик) подробно се разказва в книгата на Робърт Фридман „Червената мафия“ (С., „факел експрес“, 2000). — Б.ред.