Нещо прекрасно
- Автор: Макнот Джудит
- Серия: sequels #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Русенова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нещо прекрасно». Краткое содержание книги:
Тя е романтичка и мечтателка, която вярва, че ще й се случи нещо прекрасно, той — убеден реалист, презадоволен циник, презиращ морала. Връзката им изглежда обречена от самото начало…
Бурният брак на Александра Лорънс, невинно провинциално момиче, и херцог Джордан Таунсенд е изправен пред най-голямото изпитание…
Попадайки сред омайващия свят на висшето лондонско общество, волната Александра се оказва впримчена в капан от ревност и отмъщение, гордост и неутолима страст. Скоро обаче разбира, че зад маската на съпруга й — наглед бездушен и арогантен, се крие нежен и чувствителен мъж…
Не след дълго тя е принудена да се бори за живота му… и за неповторимата им връзка!…
Източник: http://knigibg.com/book_inside.php?book_id=3407
— Тя ме харесва — безпомощно обясни Алекс и се засмя. Наведе се и обърна кутрето към момчето. После го потупа, за да го накара да се върне при собственика си. Паленцето обаче се заинати и отказала си отиде. Девойката се усмихна на рошавата топчица, обърна се и се върна в каретата заедно с Джордан.
Съпругът й се поспря при кочияша, за да му даде напътствия, и малко след като се настаниха в луксозното купе, каретата потегли.
— Явно тази отсечка от пътя е много неравна — нервно рече Алекс половин час по-късно, когато каретата тежко залитна надясно, а после и наляво.
Седнал срещу нея със скръстени на гърдите ръце и протегнати крака, Джордан кратко отвърна:
— Не е.
— Тогава защо криволичим така?
Преди обаче съпругът й да успее да отговори, кочияшът извика силно „Стоооой!“ и отби встрани от пътя.
Александра надзърна през прозореца и се загледа в гората. Миг по-късно кочияшът се появи пред вратата и извинително се обърна към господаря си:
— Ваша светлост, не мога едновременно да управлявам и да държа тази непрестанна машина за мърдане. За малко да влезем в канавката и да счупим колело.
„Непрестанната машина за мърдане“, за която говореше той и която се бе сгушила в ръцете му, представляваше малка кафяво-бяла рошава топчица, която сумтеше и скимтеше смешно.
Джордан въздъхна примирено и рече:
— Добре, Грим, пусни го вътре. Не, по-добре първо го разходи.
— Аз ще го разходя — бързо предложи Алекс. Джордан също слезе от каретата и придружи съпругата си до една малка полянка в гората край пътя. Тя се обърна и със светнали очи погледна съпруга си.
— Ти сигурно си най-милият мъж на света — прошепна.
— Честит рожден ден!
— Благодаря ги толкова… толкова много. Кученцето няма да създава проблеми, ще видиш.
Той погледна несигурно животинчето, което душеше наоколо и непрестанно махаше с опашка. Внезапно го съзря някаква клонка и започна да подскача около нея.
— Момчето ми каза, че са много умни.
— Помиярите обикновено са такива.
— О, тя не е помияр — рече Алекс и се наведе да си набере малко полски цветя. — Тя е английска овчарка.
— Какво? — поразен попита Джордан.
— Английска овчарка — обясни тя, погрешно решила, че той не знае нищо за тази порода. — Те не стават много големи и са много умни. — Съпругът й продължи да я гледа недоумяващо, затова тя добави: — Момчето ми разказа всичко за тях.
— Онова малко честно момче ли? — иронично попита Хоук. — Същото, дето ти каза, че кучето е породисто?
— Да, разбира се. — Тя беше учудена от реакцията на съпруга си. — Същото момче.
— Тогава да се надяваме, че е и излъгало за породата.
— Излъгало ли ме е?
— Като циганче. Ако това куче е английска овчарка, значи ще стане колкото пони и лапите му ще са колкото чайници. Да се надяваме, че баща му наистина е от малките териери.
Джордан изглеждаше толкова отвратен, че за да прикрие усмивката си, Александра коленичи да вземе кученцето си.
Полите на роклята с богат черешовочервен цвят се плъзнаха по тучната зелена трева. Алекс държеше в свободната си ръка полските цветя, които беше набрала. Джордан погледна девойката, за която се бе оженил, наблюдаваше как ветрецът развява косата й и как кестенявите къдрици милват белите като алабастър скули. Ярки слънчеви лъчи проникваха през клоните на високите дървета и обграждаха Александра в ореол от светлина.
— Напомняш ми за портрет на Гейнсбъро — каза меко херцогът.
Изненадана от дрезгавия му глас и от странния му поглед, Алекс бавно се изправи.
— Не съм много красива.
— Не си ли?
— Иска ми се да бях, но се опасявам, че ще стана доста обикновена.
Джордан се усмихна. Поклати глава и изрече:
— Александра, в теб няма нищо обикновено. — Изведнъж забрави за решението си да стои настрана от нея, докато тя поотрасне с няколко години и стане готова да участва в любовната игра по неговите правила. Изпита отчаяна нужда да усети вкуса на меките й устни. Само още веднъж.
Докато се приближаваше бавно и решително към нея, сърцето на Александра започна да препуска в очакване на целувката, с която почувства, че ще я дари. Вече познаваше изражението на лицето му и дрезгавината на гласа му.
Джордан обхвана лицето й и зарови пръсти в тъмните й къдрици. Кожата й бе мека коприна. Наклони славата й назад. С неочаквана нежност пое устните й в своите, казвайки си, че сигурно е луд да го прави. Ала когато тя откликна и разтвори устни, той забрави всичко. Понечи да задълбочи целувката и да прегърне жена си, когато кученцето остро излая. Херцогът рязко се отдръпна от Алекс.