Нещо прекрасно
- Автор: Макнот Джудит
- Серия: sequels #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Русенова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нещо прекрасно». Краткое содержание книги:
Тя е романтичка и мечтателка, която вярва, че ще й се случи нещо прекрасно, той — убеден реалист, презадоволен циник, презиращ морала. Връзката им изглежда обречена от самото начало…
Бурният брак на Александра Лорънс, невинно провинциално момиче, и херцог Джордан Таунсенд е изправен пред най-голямото изпитание…
Попадайки сред омайващия свят на висшето лондонско общество, волната Александра се оказва впримчена в капан от ревност и отмъщение, гордост и неутолима страст. Скоро обаче разбира, че зад маската на съпруга й — наглед бездушен и арогантен, се крие нежен и чувствителен мъж…
Не след дълго тя е принудена да се бори за живота му… и за неповторимата им връзка!…
Източник: http://knigibg.com/book_inside.php?book_id=3407
Тя толкова му напомняше на кученце, че той посегна и разроши гъстата й копринена коса. С престорена сериозност каза:
— Ще ме разглезиш с всички тези хвалби. После се загледа към къщата, нетърпелив да се върне към работата си. — Трябва да довърша прегледа на сметките на баба. Ще съм зает целия следобед и вечерта. Ще се видим утре сутрин.
Александра кимна и го загледа как се отдалечава от беседката. Утре сутрин щеше да бъде негова съпруга. Той не беше реагирал на думите й така, както се бе надявала, но това нямаше значение. Не и сега. Сърцето й бе изпълнено е достатъчно любов, за да й вдъхне сила.
— Алекс? — Мери-Елън се втурна в беседката, а очите и бяха блеснали от любопитство. Наблюдавах от прозорците. Толкова дълго се забавихте. Целуна ли те?
Александра се отпусна на една бяла пейка под свежо сливово дръвче и се засмя:
— Да.
Мери-Елън нетърпеливо се настани до нея и попита:
— А каза ли му, че го обичаш?
— Да.
— Той какво направи? — настоя момичето. — Какво каза?
Александра се усмихна унило и отговори:
— Каза ми: „Благодаря“.
Отблясъците на огъня танцуваха весело в камината. Подпряна на купчина възглавници в огромното си легло. Алекс се взираше в огъня със замислено изражение. Утре беше сватбеният й ден.
Младото момиче обви коленете си с ръце. Въпреки разтърсващото откритие, че е влюбена в бъдещия си съпруг, тя не бе толкова глупава да мисли, че го разбира, нито бе така наивна да вярва, че знае как да го направи щастлив.
Беше сигурна само в две неща — искаше да го направи щастлив и някой ден щеше да открие начин да го постигне. Невероятната тежест на тази отговорност легна на сърцето й и на Алекс горещо й се прииска да знае по-добре в какво се състои това да бъдеш съпруга на благородник.
Познанията й за брака бяха ограничени и не бяха много полезни. Баща й бе чаровен, елегантен и очакван с нетърпение познат, който, когато ги удостояваше с посещението си, беше посрещан с обожание от съпругата и дъщеря си.
Облягайки брадичка на коляното си, Александра си спомни с болка как двете с майка й се бяха суетели около него, слушайки внимателно всяка негова дума, следвайки го, винаги готови да му угодят, сякаш беше бог, а те негови поклонници. Изпита унижение, когато си представи колко скучни, провинциални и наивни са му се стрували. Мъката я жегна. Той със сигурност се бе присмивал на благоговеенето, с което го бяха дарявали.
С храбра решителност Алекс се замисли за собствения си брак. Бе почти сигурна, че на херцога няма да му хареса съпругата му да се отнася с него много по-различно от начина, по който майка й се бе отнасяла с баща й. На него, изглежда, му харесваше, когато тя се изказваше, дори и когато думите й бяха скандални. Понякога успяваше да го разсмее. Но как да живее следващите четирийсет години с него? Единствените други бракове, на които бе свидетел, бяха селските, а при тях съпругата готвеше, чистеше и обслужваше мъжа си. Идеята да върши тези неща за херцога я изпълниха е тихо очакване, макар да съзнаваше, че глупава сантименталност. Къщата беше пълна със слуги, които предвиждаха желанията на обитателите и още преди те самите да ги осъзнаят, и се грижеха за всичко.
С дълбока въздишка Александра прие факта, че херцогът на Хоторн няма нужда тя да се грижи така, както селянките се грижат за съпрузите си. Независимо от това, тя си представяше как седи срещу него в кресло пред камината и шие една от снежнобелите му ризи. Изпълнена с копнеж, си представи как на суровото му красиво лице се изписват благодарност и задоволство, докато я наблюдава как шие ризата. Колко благодарен би бил той…
Изсмя се приглушено, когато си припомни, че не умее да шие. Или щеше да се убоде и да опръска с кръв всичко, или да зашие отвора на ръкава, или нещо също толкова катастрофално. Картината на уютно съпружеско блаженство избледня и изражението й стана решително.
Знаеше, че херцогът е сложен човек. Девойката ненавиждаше своята младежка неопитност. От друга страна, не беше празноглава, независимо от факта, че негова светлост сякаш се отнасяше с нея като към забавно дете. Когато беше необходимо, можеше да прояви здрав разум и практичност. Та нали от четиринайсетгодишна се грижеше за домакинството.