Нещо прекрасно

— Би ли ми казал как можеш да си толкова безразличен към собствения си брак? Нали все пак си наясно, че след петнайсет минути ще се жениш?

Освобождавайки управителя с кимване, Джордан остави доклада, който четеше, и най-накрая облече фрака, кой го Матисън все още придържаше, после се обърна към огледалото и прокара ръка по брадата си, за да провери дали се е обръснал добре.

— Не мисля за това като за женитба, а като за осиновяване на дете — сухо изрече. Антъни се усмихна на шегата, а той продължи още по-сериозно: — Александра няма да промени живота ми по никакъв начин, а бракът ми с нея няма да доведе до особени последствия. След като се отбия в Лондон, за да видя Елиз, ще заведа Александра в Портсмут и ще отплаваме покрай бреговата линия, за да изпробвам новия параход, който проектирахме. После ще я оставя в къщата си в Девон, на нея ще и хареса там. Къщата не е толкова голяма, че да я зашемети. Естествено, от време на време ще отивам да я виждам.

— Естествено — иронично повтори Антъни. Джордан не си направи труда да отговори, вдигна доклада, който беше чел досега, и продължи да го преглежда. — На твоята прекрасна балерина това няма да й хареса, Хоук — добави Тони след няколко минути.

— Смятам, че ще прояви здрав разум — разсеяно отвърна той.

— И така! — строго каза старата херцогиня, влизайки в стаята. Беше облечена в елегантна кафява рокля от сатен е кремава дантела. — Наистина ли мислиш да стигнеш до края с този цирк? Наистина ли възнамеряваш да се опиташ да представиш пред обществото тази провинциална хлапачка за млада дама от обществото?

— Напротив, възнамерявам да я настаня в Девон и да оставя другото на теб — отвърна Джордан. — Но не бързай. Позанимавай се с нея година-две, за да я научиш на всичко, което трябва да знае, за да може да заеме мястото си като съпруга.

— Не бих могла да извърша този подвиг и за десет години — сопна се старицата.

До този момент беше понасял спокойно възраженията на баба си, но тази забележка го подразни. Той заговори със стоманен глас, който еднакво плашеше и слугите, и членове на висшето общество:

— Колко трудно би било да се научи едно интелигентно момиче да се държи като безмозъчна и суетна кокошка.

Херцогинята запази спокойствието си, но се вгледа в непреклонното изражение на внука си с нещо подобно на изненада.

— Значи за теб жените от собствената ти класа са това? Безинтересни и суетни?

— Не — рязко отговори Джордан. — Такива са според мен жените на възрастта на Александра, по-късно повечето от тях стават далеч не толкова интересни.

„Като майка ти“ — помисли си старата жена.

„Като майка ми“ — каза си той.

— Това не важи за всички жени.

— Да, най-вероятно — съгласи се младият мъж с безразличие и неувереност.