Ледено ухапване
- Автор: Мийд Ришел
- Серия: Vampire Academy #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ледено ухапване». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и владеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли — хранещи се с невинни жертви. Дампирите — полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
Любовният живот на Роуз е пълен хаос. Най-добрият й приятел Мейсън е безнадеждно влюбен в нея, а нейният страхотно изглеждащ наставник Дмитрий сякаш е хвърлил око на друга.
Голяма и изненадваща атака на стригоите над една от кралските фамилии всява смут в Академията. А за капак на всичко, най-неочаквано се появява майката на Роуз след дългогодишно отсъствие от живота й…
— Вие двамата си приличате. Все правите това, което не бива.
Засмях се. И това беше вярно. Спомних си настървеността на Мейсън да изтреби всички стригои на този свят. Аз може би все още не бях готова за това, въпреки избухването ми в колата на връщане от къщата на фамилията Бадика, но донякъде споделям безразсъдството му. Може би е време да му дам шанс, помислих си аз. Беше забавно да флиртувам с него, пък и бе изминало доста време, откакто се бях целувала с някого. Дмитрий караше сърцето ми да се свива… но, не, между нас нямаше нищо.
Лиса ме наблюдаваше преценяващо, сякаш знаеше какво си мисля — е, като оставим настрани всичко онова за Дмитрий.
— Чух Мередит да казва, че си голяма идиотка, след като не се хващаш с него. Добави още, че това било, защото си въобразяваш, че си прекалено добра за него.
— Какво! Това не е вярно.
— Почакай де, не съм го казала аз. Както и да е, тя заяви, че смятала да го свали.
— Мейсън и Мередит? — подсмихнах се аз. — Това ще е пълна катастрофа. Те нямат нищо общо.
Може и да беше дребнаво, но бях свикнала да си мисля, че Мейсън е луд по мен. Внезапно ме подразни мисълта, че някоя друга може да ми го отнеме.
— Ти го имаш за твоя собственост — пошегува се Лиса, отново отгатнала мислите ми. Никак не е за чудене, че самата тя толкова се дразни, когато чета нейните.
— Само донякъде.
Тя се засмя.
— Роуз, дори и да не е с Мейсън, ти наистина трябва отново да започнеш да излизаш на срещи. Има толкова много момчета, готови на убийство, за да бъдат с теб… при това момчета, които действително си ги бива.
Що се отнасяше до мъжете, изборът ми невинаги е бил от най-сполучливите. В мен отново се надигна желанието да споделя тревогите си с нея. Толкова отдавна се колебаех дали да й кажа за Дмитрий, още повече че тази тайна ме изгаряше отвътре. Докато седях сега с нея, си припомних, че тя е най-добрата ми приятелка. Можех да й кажа всичко и тя нямаше да ме съди. Но също както преди малко отново пропуснах възможността да й кажа какво ме измъчваше.
Лиса погледна часовника и скочи внезапно от леглото.
— Закъснявам! Имам среща с Кристиан!
Изпълни я радост, подсилена от малка доза нервно очакване. Любов. Как можеш да я спреш? Преглътнах ревността си, която започна да надига грозната си глава. За пореден път Кристиан ми я отнемаше. Явно тази вечер не ми бе писано да разтоваря поне част от душевното си бреме.
Двете с Лиса напуснахме спалното помещение и тя се затича напред, като преди това ми обеща да се видим на следващия ден. Аз се отправих обратно към нашите спални. Щом влязох в стаята си, първата ми грижа бе да отида до огледалото. Изстенах, като видях лицето си. Увлечена в разговора с Лиса, почти бях забравила за целия инцидент с майка ми. Взрях се по-отблизо. Може би беше твърде самоуверено, но знаех, че изглеждам добре. Носех сутиен размер С и имах тяло, желано от много момчета в едно училище, в което повечето момичета бяха кльощави като супермодели. И както вече отбелязах, лицето ми също си го биваше. Обикновено се класирах с оценка девет от десет възможни, а когато се нагласях, и десетката не ми мърдаше.
Но днес? Да. Днес на практика бях под нулата. Няма що, добре се бях разкрасила за предстоящата ски ваканция.
— Мама ме наби — осведомих отражението си, а то ме изгледа със съчувствие.
С въздишка реших, че е най-добре да си легна. И без това тази вечер не ми се правеше нищо, а може би малко повече сън щеше да ускори излекуването ми. Поех надолу по коридора към банята, където измих лицето си и разресах косата си. Като се върнах в стаята си, се пъхнах в любимата си пижама и допирът на мекия вълнен плат малко ме поободри.
Тъкмо стягах раницата си за следващия ден, когато през връзката ми с Лиса ме заля вълна от емоции. Свари ме неподготвена и не ми остави шанс да се противопоставя. Все едно че ме повали ураганен вятър и аз изведнъж престанах да гледам в раницата. Бях „вътре“ в Лиса и пряко присъствах в нейния свят.
И тогава нещата станаха доста смущаващи.
Защото Лиса беше с Кристиан.
И двамата бяха много… разгорещени.
Глава 8
Кристиан я целуваше. И, о, това се казваше целувка! Не си губеше времето. Беше от онези целувки, които малките деца не бива да виждат. По дяволите, беше от онези целувки, които никой не биваше да вижда, още по-малко да го преживява чрез телепатична връзка.
Както вече отбелязах преди, силната емоция в душата на Лиса предизвикваше този феномен — проникването в главата й. Но винаги, винаги досега беше вследствие на отрицателна емоция. Или беше разстроена, или разгневена, или най-малкото депресирана. И тогава всички тези чувства достигаха до мен. Но този път? Тя не беше разстроена. Беше щастлива. Много, много щастлива. О, Боже. Трябваше да се измъкна от всичко това. Лиса и Кристиан се бяха усамотили на тавана над параклиса на Академията или, както обичах да го наричам, тяхното любовно гнездо. Мястото беше убежище за двамата, където в началото ходеха поотделно, когато никой от тях нямаше настроение да общува с останалите и искаше да избяга от света. Накрая решиха да стане общото им скривалище, а едното доведе до другото. Но не подозирах, че след като вече открито демонстрираха връзката си, все още прекарват толкова време там. Може би го правеха по навик, заради доброто старо време.