Ледено ухапване
- Автор: Мийд Ришел
- Серия: Vampire Academy #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ледено ухапване». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и владеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли — хранещи се с невинни жертви. Дампирите — полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
Любовният живот на Роуз е пълен хаос. Най-добрият й приятел Мейсън е безнадеждно влюбен в нея, а нейният страхотно изглеждащ наставник Дмитрий сякаш е хвърлил око на друга.
Голяма и изненадваща атака на стригоите над една от кралските фамилии всява смут в Академията. А за капак на всичко, най-неочаквано се появява майката на Роуз след дългогодишно отсъствие от живота й…
— По-добре е — отвърна тя превзето. — За щастие беше счупен от една откачила курва, а не от мой роднина.
Дарих я с най-добрата си усмивка на откачила курва.
— Много лошо. Членовете на семейството те удрят инцидентно. Докато откачените курви могат да повторят.
Заплахата с физическо насилие срещу нея обикновено беше разумна тактика, но в момента около нас имаше прекалено много хора, за да се притесни. И Мия отлично го съзнаваше. Не че навалицата щеше да ме спре — по дяволите, много пъти съм доказвала обратното, — но напоследък се опитвах да контролирам импулсивното си поведение.
— Нещо не ми прилича на инцидент — продължи да злобее тя. — Вие, пазителите, нямате ли правила да не се удряте по лицата? Искам да кажа, че това наистина изглежда прекалено.
Отворих уста, за да й кажа да си гледа работата, но думите заседнаха на гърлото ми. Тя имаше право. Моята рана действително бе извън правилата; при тренировка не беше допустимо да се нанасят удари над шията. А моят случай далеч надхвърляше забранените граници.
Мия забеляза колебанието ми и за нея това бе повод за радост, все едно коледната сутрин бе настъпила с една седмица по-рано. До този момент не си спомнях нито веднъж в нашата антагонистична връзка да бях губила дар слово.
— Дами — разнесе се строг женски глас. Надзирателката от мороите зад бюрото се наведе напред и ни измери с неприязнен поглед. — Това тук е коридор, а не фоайе на хотел. Или се качвайте горе, или излезте навън.
За миг идеята отново да строша носа на Мия ми се стори най-добрата от всички идеи на света — да върви по дяволите заплахата от наказание или изключване от Академията. Но след като си поех дълбоко дъх, реших, че точно сега ще е най-достойно да се оттегля. Тръгнах към стъпалата, водещи нагоре към женското спално отделение. Зад рамото си чух вика на Мия:
— Не се безпокой, Роуз. Синината ще мине. И без това лицето ти е последното, от което се интересуват момчетата.
Тридесет секунди по-късно вече тропах по вратата на Лиса тъй силно, че се учудих как юмрукът ми не проби вратата. Тя я отвори бавно и се озърна предпазливо наоколо.
— Само ти ли си тук? Помислих, че се е струпала цяла армия… о, Боже мой. — Веждите й се вдигнаха, като забеляза лявата половина на лицето ми. — Какво се е случило?
— Нима не си чула? Навярно си единствената в това училище, която още не знае — промърморих кисело. — Просто ме пусни да вляза.
Проснах се върху леглото и й разказах днешните събития. Тя направо се ужаси.
— Чух, че си пострадала, но реших, че е някой от обичайните за теб инциденти — призна ми Лиса.
Загледах се в гладко измазания таван. Чувствах се ужасно нещастна.
— Най-лошото е, че Мия има право. Не беше инцидент.
— Какво? Да не искаш да кажеш, че майка ти го е направила нарочно? — Но тъй като не й отговорих, Лиса повиши тон: — Стига, тя не би го направила. Няма начин.
— А защо не? Защото е съвършената Джанин Хатауей, експерт по контролиране на темперамента си? Работата е там, че също така тя е и съвършената Джанин Хатауей, експерт по бойни изкуства. Както и да го погледнеш, тя се е провалила.
— Да, добре — съгласи се Лиса. — Смятам, че е по-вероятно да се е спънала и да не е преценила удара си, отколкото да го е сторила нарочно. В противен случай наистина би трябвало да е изгубила самообладание.
— Е, тя говореше с мен. Което впрочем е достатъчно за който и да е да изгуби самообладание. Обвиних я, че е спала с баща ми само защото той е бил най-добрият, еволюционен самец за качествено потомство.
— Ох, Роуз — простена Лиса. — Това го пропусна в разказа си преди малко. Защо си й го казала?
— Навярно защото е истина.
— Но ти би трябвало да си наясно, че това ще я разстрои. Защо не спираш да я предизвикваш? Защо просто не се помириш с нея?
Едва не подскочих.
— Да се помиря с нея? Тя ми насини окото! Навярно нарочно! Как да се помиря с някой, който ми е сторил това?
Лиса само поклати глава и отиде до огледалото да си оправи грима. През нашата връзка към мен се предаваха чувства на безсилие и раздразнение. Но в едно ъгълче на подсъзнанието й усещах и някакво трепетно очакване. Сега, след като бях изляла това, което ми бе накипяло, вече можех да я огледам по-внимателно. Лиса беше облечена с бледолилава копринена блуза и черна пола до коленете. Дългата й коса блестеше в безупречно гладко съвършенство, което можеше да се постигне само след цял час упорита работа със сешоар и четка.