Вектор
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вектор». Краткое содержание книги:
Д-р Джак Степълтън и д-р Лори Монтгомъри (които познаваме от „Хромозома 6“ и „Заплаха“) се сблъскват с нови два странни случая в практиката си на съдебни патолози. Първата жертва, на която попадат, е Джейсън Папарис — заможен търговец на килими. Когато пристига и втората жертва — младият привърженик на „скинхедс“ Брад Касиди — лекарите все още не виждат никаква връзка между двата случая. Но не след дълго в хаоса започва да прозира система: това не са нещастни случаи, а преднамерени убийства с далечен прицел. А пред размаха и безчовечността на замисъла и най-хладнокръвният би потреперил от ужас. От Джак и Лори зависи дали ще успеят да сглобят пъзела навреме — преди да се е разразило непоправимото…
В характерния си стил Р. Кук е създал хипнотична смес от въображение и реалност, основана върху последната дума на био-технологиите. „Вектор“ е сред най-доброто, създадено от краля на медицинския трилър.
— Има и нещо друго — промърмори той и лицето му се сгърчи в леко пресилена гримаса. — Дълбоко си разстроен, че във въздуха, който дишаме, вече не се усеща миризмата на „Сейнфелд“.
— Господи, с теб изобщо не може да се разговаря! — гневно сбърчи вежди Чет. — Добре! Пържи се сам, след като искаш, но те моля за една услуга — или го прави тихо, или иди някъде другаде!
След тези думи приятелят му отново се обърна към микроскопа и сръчно смени стъклото с пробите, които чакаха да бъдат изследвани. После промърмори нещо под нос и се наведе над окуляра.
— Клинт Абелард каза, че ще запечата склада на „Коринтски килими“ — обади се след известно време Джак и побутна Чет с папката на Джейсън Папарис. — Но какво ще стане с офиса му тук, в Манхатън? Ами ако търговецът е пренесъл част от стоката си там? И още нещо — няма ли да прегледаме документацията му, за да видим кога и колко бройки килими е внесъл преди това, на кого ги е продал?
Чет рязко се обърна и впи очи в широкото лице на приятеля си. Проговори едва когато се обади, че той е сериозен.
— Какво очакваш да ти кажа?
— Очаквам да се присъединиш към безпокойството ми — отвърна Джак.
— Добре, присъединявам се — кимна Чет. — И мисля, че трябва да направиш нещо… Например да звъннеш още веднъж на главния епидемиолог и да се убедиш, че той има грижата за всичко това. Разтовари се, приятелю! А после може би ще имаме възможност и да свършим някоя истинска работа…
Джак погледна телефона, после върна очи върху лицето на Чет.
— Наистина ли мислиш това, което каза? Онзи тип едва ли може да се нарече мой почитател и вероятността да приеме съвети от мен е равна на нула…
— Какво от това? — сви рамене Чет. — Поне ще си доволен, че си направил всичко възможно. А той да мисли за теб каквото желае…
— Сигурно си прав — кимна Джак и посегна към слушалката. — Не мога да очаквам всички да ме обичат така топло, както се обичам аз…
От офиса на главния епидемиолог отново го накараха да почака, като първо се заинтересуваха от името му. Той се подчини и търпеливо изчака няколко минути, след което се обърна към Чет:
— Този тип е сменил стратегията — промърмори приятелят му. — Сега се спотайва там някъде, превключил на нещо, което бих нарекъл пасивна агресивност…
Джак кимна с глава. Дясната му ръка чертаеше концентрични кръгове в бележника, а лявата лекичко барабанеше по бюрото. Най-накрая секретарката се върна на линията.
— Съжалявам, но докторът е зает — обяви тя. — Обадете се по-късно.
Джак прекъсна линията и поклати глава:
— Предполагам, че не би трябвало да съм изненадан… Май наистина ще се влюбя в сътрудничеството между институциите.
— Изпрати му факс — посъветва го Чет. — Той ще ти свърши абсолютно същата работа, минус „удоволствието“ да си говориш с него.
— Имам по-добра идея — промърмори Джак, разтвори папката и след кратко прелистване откри номера на Хелън Папарис.
— Съжалявам, че отново ви безпокоя — рече в слушалката той, след като се представи.
— Не се притеснявайте — отвърна Хелън. Поведението й беше любезно, както при първото му обаждане.
— Исках да разбера дали някой от здравните служби на общината е влязъл във връзка с вас…
— Да — отвърна Хелън. — Малко след вас ми не обади някой си доктор Абелард.
— Радвам се — изпусна въздишка на облекчение Джак. — Мога ли попитам какво ви каза?
— Държеше се съвсем делово. Поиска ми ключа от склада и адреса, а след това каза, че ще изпрати някой от районния полицейски участък да го вземе.
— Отлично — кимна Джак. — А стана ли въпрос за офисът на съпруга ви в Манхатън?
— Не, за офиса не сме разговаряли.
— Разбирам — проточи Джак и хвърли поглед към колегата си, който само сви рамене. — А бихте ли имали нещо против, ако аз отида да хвърля едно око на офиса?
Чет размаха ръце в знак на протест, но Джак умишлено му обърна гръб.
— Нямам, разбира се — отвърна Хелън. — След като виждате смисъл в това…
Джак й обясни това, което вече беше споделил с Чет. Наблегна на желанието си да хвърли един поглед на вносните документи, за да разбере къде е била продадена евентуална предишна доставка. Хелън го разбра веднага.
— Мога да се отбия у вас за ключовете — предложи той.
— Няма да е необходимо — отвърна тя. — Адресът е Уокър стрийт 27, в съседство с един филателен магазин. Собственикът се казва Хайман Фейнголд и беше приятел на съпруга ми. И двамата държаха по един резервен комплект ключове от офисите си, просто за всеки случай. Ще му звънна по телефона и ще го предупредя за посещението ви…