Вектор
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вектор». Краткое содержание книги:
Д-р Джак Степълтън и д-р Лори Монтгомъри (които познаваме от „Хромозома 6“ и „Заплаха“) се сблъскват с нови два странни случая в практиката си на съдебни патолози. Първата жертва, на която попадат, е Джейсън Папарис — заможен търговец на килими. Когато пристига и втората жертва — младият привърженик на „скинхедс“ Брад Касиди — лекарите все още не виждат никаква връзка между двата случая. Но не след дълго в хаоса започва да прозира система: това не са нещастни случаи, а преднамерени убийства с далечен прицел. А пред размаха и безчовечността на замисъла и най-хладнокръвният би потреперил от ужас. От Джак и Лори зависи дали ще успеят да сглобят пъзела навреме — преди да се е разразило непоправимото…
В характерния си стил Р. Кук е създал хипнотична смес от въображение и реалност, основана върху последната дума на био-технологиите. „Вектор“ е сред най-доброто, създадено от краля на медицинския трилър.
— В такъв случай не е зле да звъннеш на Джон Диврайс — подхвърли Джак. — Молбата на заместник директора за бърз резултат от лабораторните проби ще го накара да си размърда задника далеч по-ефикасно от моите досадни настоявания…
— Ще му звънна — кимна Калвин. — Но независимо от неговите резултати ти трябва да направиш така, че по този случай винаги да имаме една отворена врата…
Джак извъртя очи и се насочи към изхода. Прекрасно знаеше за какво намеква Калвин — началникът на полицията е успял да убеди Бингъм, че работилите по случая униформени трябва да получат някакво оправдание за прекомерното използване на физическа сила. Джак отлично знаеше, че затворниците понякога са склонни към необуздано насилие и укротяването им съвсем не е лесно. Същевременно полицията редовно злоупотребяваше с физическа сила. Патологическото заключение по такива случаи винаги е свързано с известни компромиси и по тази причина той категорично отказваше да поеме по тази хлъзгава пътека.
— Чакай! — спря го гласът на Калвин.
Джак се обърна и надникна през рамката на отворената врата.
— Искам да звъннеш и на един друг човек относно случая на антракс — вдигна глава шефът му. — Става въпрос за Стан Торнтън. Познаваш ли го?
— Разбира се.
Стан Торнтън беше началник отдел „Извънредни ситуации“ в кметството. Той беше един от докладчиците на съвещанието за по-добра координация между различните общински ведомства, което щеше да се проведе в четвъртък следобед. Темата му беше свързана с предизвикателствата пред Съдебна медицина в случай на широкомащабни поражения, причинени от оръжия за масово унищожение.
Джак прецени тази тема като обезпокоителна. Преди този доклад той никога не се беше замислял за вероятността да бъде потопен от смъртни случаи. Главата му пламна при представата, че трябва да идентифицира няколко хиляди трупа, без дори да ги обработва по друг начин. Беше страшно. Да не говорим за един друг, също много сериозен проблем: какво да се прави с всичките тези тела…
— Какво да му кажа? — попита на глас той.
— Това, което каза и на мен — изръмжа Калвин. — Обаждането ти ще мине по-скоро като жест на любезност, просто защото източникът на заразата е локализиран и силно ограничен. Но в доклада му все пак беше споменат и антраксът като възможно биологическо оръжие. Затова нека бъде информиран, че вече имаме такъв инцидент.
— Но защо аз? — оплака се Джак. — Нали знаеш, че хич ме няма в дипломацията?
— Все някога трябва да се научиш — изръмжа Калвин. — Освен това случаят е твой. А сега изчезвай, защото съм затрупан с работа!
Джак напусна етажа на администрацията, изкачи стълбите до горния етаж и си купи сандвич от автомата, разположен там. После взе асансьора за петия етаж. Намеренията му бяха да се върне директно в кабинета си, но все пак не издържа и надникна в този на Лори. Имаше идея да я притисне още веднъж по въпроса за „голямата тайна“, но тя не беше там. От колежката й Райва Мехта научи, че са я повикали в офиса на Бингъм за някаква среща с представителите на закона.
Мърморейки под нос, Джак се добра до кабинета и се тръшна на стола си.
— Изглеждаш толкова зле, колкото и когато излезе — отбеляза Чет. — Надявам се, че не си провокирал някакъв спор със заместник-директора…
Джак и Калвин често бяха на нож. Едрият негър беше твърд привърженик на реда и установения протокол, докато Джак предпочиташе да разглежда правилниците само като обща насока за работа. Той вярваше, че интелигентността и природните инстинкти вършат далеч повече работа от бюрократическите догми.
— Денят като цяло е шибан — отвърна неопределено той, почеса се по главата и започна да пука кокалчетата на пръстите си. Предстоеше му да вземе решение с коя от неприятните задачи да започне. Разтвори телефонния указател с намерението да открие номера на Клинт Абелард, но в същия момент през главата му мина нова неприятна мисъл. Може би Лори е получила оферта за работа на някое друго място — например Детройт, или по Западното крайбрежие. В това имаше логика — ако й се налага да се мести, наистина трябваше да съобщи този факт едновременно на него и на Лу. При всички случаи едно такова местене би трябвало да е свързано с повишение — ето я и причината за радостното вълнение. За момент замръзна на място и закова поглед в стената срещу себе си. Направи опит да си представи какъв ще бъде животът му в „Голямата ябълка“ (както наричаха Ню Йорк) без Лори. Не успя, но беше убеден, че съществуванието му щеше да бъде по-трудно, запълнено почти изцяло от тежка депресия.