Вектор
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вектор». Краткое содержание книги:
Д-р Джак Степълтън и д-р Лори Монтгомъри (които познаваме от „Хромозома 6“ и „Заплаха“) се сблъскват с нови два странни случая в практиката си на съдебни патолози. Първата жертва, на която попадат, е Джейсън Папарис — заможен търговец на килими. Когато пристига и втората жертва — младият привърженик на „скинхедс“ Брад Касиди — лекарите все още не виждат никаква връзка между двата случая. Но не след дълго в хаоса започва да прозира система: това не са нещастни случаи, а преднамерени убийства с далечен прицел. А пред размаха и безчовечността на замисъла и най-хладнокръвният би потреперил от ужас. От Джак и Лори зависи дали ще успеят да сглобят пъзела навреме — преди да се е разразило непоправимото…
В характерния си стил Р. Кук е създал хипнотична смес от въображение и реалност, основана върху последната дума на био-технологиите. „Вектор“ е сред най-доброто, създадено от краля на медицинския трилър.
— Хей, забравих да ти кажа за изложбата в Метрополитън — вдигна глава Чет. — Няколко десетки платна на Клод Моне, които Колийн много държи да види. Взели сме билети за четвъртък вечерта…
Вече трета година Чет излизаше с Колийн Андерсън, разбира се с доста големи паузи. Тя беше художествен директор във „Уилоу и Хийт“ — една от големите рекламни фирми на Медисън авеню. Джак се беше запознал с Колийн и фирмата й по време на разследването на няколко случая на тежки инфекциозни заболявания, след които репутацията му рязко нарасна.
— Защо не дойдете и вие с Лори? — попита Чет. — След изложбата ще идем да хапнем някъде…
Джак се сгърчи при мисълта, че Лори вече няма да е на линия за подобни покани. Но посещението на един музей е нищо в сравнение с чувството за празнота, което несъмнено щеше да го обземе, ако Лори напусне. Беше свикнал да я вижда всеки ден… Чет, естествено, нямаше представа за бурята от чувства, която беше предизвикал в душата му.
— Ще я попитам — отвърна на глас той, вдигна слушалката и набра номера на Клинт Абелард.
— Кажи ми ако е навита, защото трябва да кажа на Колийн да вземе още два билета — каза Чет. — Тя има постоянен абонамент в музея и няма да й бъде трудно.
— Тази вечер ще се видя с Лори — рече Джак докато осъществяваше връзката. — Трябва да си поговорим за куп неща, но ще я попитам и за музея…
— Видя ли онзи скинар, който тя обработваше сутринта? — попита Чет. — Ако обявят награда за ужасен случай, този непременно ще бъде номиниран. Все още не мога да свикна с това, което едно човешко същество е в състояние да причини на друго…
Джак поиска да го свържат с градския епидемиолог и притисна слушалката към ухото си. Отсреща го помолиха да почака.
— За нещастие го видях — кимна той, прикривайки мембраната с длан. — Според ФБР така са го подредили негови колеги-скинари…
— Тези хлапета са побъркани! — мрачно поклати глава Чет.
— Знаеш ли дали Лори е открила нещо, за което да се хване полицията?
— Нямам представа.
Когато в слушалката прозвуча гласът на доктор Клинт Абелард, Джак направи сериозни усилия гласът му да прозвучи топло и дружелюбно. За съжаление усилията му останаха несподелени.
— Как няма да ви помня! — язвително рече Абелард. — И как бих могъл да ви забравя? Благодаря на Бога, че не ми вгорчава ежедневния живот с патолог като вас!
Джак прехапа език. При първата си среща с тоя Клинт, той си беше направил труда най-любезно да му разясни разликата между съдебен патолог и медицински следовател. За втората специалност се назначаваха само дипломирани лекари със специализация по патология и подспециализация криминология. Докато длъжността съдебен патолог беше чисто бюрократическа и може да бъде заета дори от лице без медицинско образование.
— Ние, медицинските следователи, винаги се стараем да бъдем любезни — натърти в слушалката той.
— Защо се обаждате? — сухо попита Абелард.
— Тази сутрин изолирахме случай на инхалационен антракс и решихме, че трябва да бъдете информиран — поясни Джак. — Докараха ни пациента от Общинската болница в Бронкс.
— Единичен случай?
— Точно така.
— Благодаря — приключи разговора Клинт.
— Няма ли да попитате нещо във връзка с източника на заразата? — учуди се Джак.
— Наша работа е да открием този източник — сухо отвърна Абелард.
— Сигурно е така — сви рамене Джак. — Но нека все пак да ви предам това, което успяхме да научим ние…
Изложи сбито фактите около компанията „Коринтски килими“ и последната доставка от Турция, складирана в Куинс. Не пропусна да подчертае, че Джейсън Папарис е бил единствен служител във фирмата и не е носил от тези килими у дома.
— Благодаря, много сте обстоятелствен — иронично подхвърли Абелард. — Ако някога се натъкна на епидемиологични мистерии, с положителност ще ви завъртя един телефон…
— Позволете, но бих искал да чуя какво възнамерявате да сторите във връзка с този конкретен случай — не обърна внимание на сарказма му Джак.
— Ще изпратя някой от сътрудниците си в Куинс да запечата въпросния склад — спокойно отвърна Абелард.
— И това е всичко?
— В момента личният ни състав е изцяло ангажиран с една циклоспорична епидемия — поясни човекът насреща. — Вашият случай е единичен, източникът на заразата — установен. Не може да става и дума за сравнение с една текуща епидемия. Ще се заемем с него в момента, в който имаме възможност — разбира се, ако се появят и други случаи…
— Сигурно знаете какво вършите по-добре от мен, но… — започна Джак.
— Благодаря за доверието — прекъсна го Абелард и без всякакво предупреждение затвори.