Домина (Тайните на древния Рим)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Тайните на Древния Рим #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домина (Тайните на древния Рим)». Краткое содержание книги:
Пищност и разруха, предателства и нечовешка жестокост бележат властването на Тиберий и Калигула. В тези времена Агрипина трябва да се бори за себе си и за своя син като гладиатор на арена — осъдена да се сражава сама, да победи или да загине. Смела и прозорлива, тя оцелява сред интриги и заговори, успява да надживее и страшното време, когато начело на Римската империя застава безумният й брат Калигула. Агрипина има една страст и една слабост — обичта към единствения й син Нерон. За да стане Нерон император, тя е готова на всичко, дори да върви през трупове.
Сбъдването на тази мечта за нея е началото на края — Агрипина отново е на арената и трябва да убие или да загине.
Сеян, разбира се, беше чул новината за пристигането ни и бързо се появи с антуража си. Обичайното му спокойствие и самообладание бяха изчезнали, очите му бяха зачервени и изглеждаше нащрек. Макрон стана да го посрещне, но Сеян изчака в подножието на стълбището, докато преторианците го заобиколиха в полукръг — мрачен, заплашителен обръч от стомана. Войниците бяха облечени в червени вълнени туники, с кожени наколенници и ботуши, релефни брони и шлемове, украсени с пера. Всички държаха овални щитове и бяха извадили мечовете си.
— Макрон! — Сеян вдигна ръка за поздрав. — Чух, че си пристигнал от Капри. Уморих се да те чакам. Носиш ли съобщение от императора?
Макрон извади изпод тогата си свитък и засия.
— Елий Сеян, префект на града — обяви той, — донесъл съм ти нови почести от твоя император. Ти ще станеш трибун. Императорът гори от нетърпение да използваш авторитета си, за да изкорениш размириците и измяната в града.
Облекчен, Сеян се наду. Макрон слезе по стълбите, те си стиснаха ръце и се прегърнаха. Префектът грабна свитъка, триумфално ми се усмихна и бързешком влезе в храма. Макрон го изчака и хладнокръвно зае предишното си място. Новината светкавично се разнесе из богатите квартали и останалите сенатори бързо бързо се появиха, нетърпеливи да я чуят лично. Те не обръщаха внимание на Макрон, а влизаха през огромните врати. Когато те се затвориха — знак, че съветът започва — Макрон се обърна към командирите си.
— Доведете момчетата! — нареди той.
Мъжете забързаха да изпълнят заповедта му. Чух звук от свирки и моряците на Макрон, следвани от императорската охрана, се изкачиха по стълбите и се разгърнаха в големия двор пред храма на Аполон. Командирът на преторианците, които пазеха Сеян, се обезпокои. Притеснението му се задълбочи, когато се появиха още войници, водени от Лакон, префекта на нощната стража.
— Спокойно! — извика му Макрон и се изправи. Преторианците разкъсаха обръча, някои прибраха мечовете си. Макрон подаде писмо на предводителя им.
— Последни заповеди от императора! — заяви той. Ще бъдеш повишен и възнаграден. Първата ти задача е да върнеш хората в лагера.
Командирът бързо прочете писмото, сви рамене, нави го и го прибра в колана си. После, без да се сбогува, нареди на хората си да се строят и бързо ги отведе.
Нашите хора заеха мястото им на стълбите. Той стисна ръката ми.
— Да се присъединим към достойните ни сенатори — усмихна се той. — Сега Сеян ще узнае бъдещето си.
Влязохме в храма през една странична врата и един угрижен жрец ни поведе по мраморния коридор към голямата зала за събрания. Тя приличаше на амфитеатър с редици мраморни седалки, които ограждаха огромната статуя на Аполон Ловеца. Главният консул Регул вече беше на трибуната. Сеян седеше на най-долния ред от дясната му страна, заобиколен от сподвижниците си, и се усмихваше като триумфиращ пълководец. Мений вече бе започнал да чете писмото на цезаря, пълно с похвали за Сеян. С Макрон застанахме до вратата и наблюдавахме как сенаторите седяха мълчаливо и кимаха в съгласие с похвалите, които се сипеха върху фаворита на императора. Мений продължаваше да чете монотонно, но неусетно тонът и съдържанието на писмото се бяха променили и сега изплуваха дребни оплаквания от Сеян. Усмивката на лицето на фаворита се стопи, а останалите сенатори изглеждаха озадачени. Неколцина започнаха да се отдръпват от него, съвсем лекичко. Мений замълча и отново се върна към писмото, в което Тиберий признаваше, че се бои за собствената си безопасност, заявявайки, че е стар човек и има нужда от още войници на Капри, за да го пазят.
Сега гласът на Мений гърмеше, очевидно четенето беше започнало да му доставя по-голямо удоволствие, и той натъртено редеше думите на Тиберий: „Колкото и да ми се иска да дойда в Рим, не съм в състояние да го сторя от страх за безопасността си. Ще бъде твърде опасно за мен да бъда близо до човека, който ме предаде — Мений направи пауза, — Елий Сеян! Заповядвам да бъде задържан за държавна измяна.“
Настана хаос и смайване. Вратите в задната част на залата се отвориха и вътре нахлуха трибуни и центуриони. Макрон тихо се засмя, когато някои от сенаторите се разбягаха като кученца. Сеян гледаше втрещен.