Домина (Тайните на древния Рим)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Тайните на Древния Рим #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домина (Тайните на древния Рим)». Краткое содержание книги:
Пищност и разруха, предателства и нечовешка жестокост бележат властването на Тиберий и Калигула. В тези времена Агрипина трябва да се бори за себе си и за своя син като гладиатор на арена — осъдена да се сражава сама, да победи или да загине. Смела и прозорлива, тя оцелява сред интриги и заговори, успява да надживее и страшното време, когато начело на Римската империя застава безумният й брат Калигула. Агрипина има една страст и една слабост — обичта към единствения й син Нерон. За да стане Нерон император, тя е готова на всичко, дори да върви през трупове.
Сбъдването на тази мечта за нея е началото на края — Агрипина отново е на арената и трябва да убие или да загине.
— Ще кротувам и ще се скрия дълбоко в сенките. — Тя остави четката и избърса пръстите си в една кърпа. Хубава кукла ще стане, нали, Парменон? Щом не мога да имам деца, поне мога да се грижа за тези на другите.
— Защо да не можеш да имаш деца?
— Трябваше да кажа „не искам“. — Очите й станаха твърди и гневни. — Никога няма да имам деца, докато чудовището на Капри е живо. Докато не умре, никой не е в безопасност.
Предсказанието на Агрипина се оказа колкото проницателно, толкова и точно. Апиката, отчуждената жена на Сеян, написа писмо на Тиберий, изобличавайки мъртвия си съпруг като убиец на Друз, сина на императора. После легна в горещата вана, преряза си вените и избегна отмъщението му. Новината докара Тиберий до ръба на лудостта: нито един от възможните му съперници не беше в безопасност. Майката на Агрипина умря от глад на Пандатария. Брат й Друз не беше освободен и умря, полудял от глад. Преди смъртта си бил разкъсал сламеника в килията си и се хранеше с пълнежа му.
Умряха още много хора. Бившият колега на Тиберий, Секст Летилий, си сряза вените, когато императорът го осъди, но бързо ги превърза, смятайки, че може да се спаси с умолително писмо. Когато получи отговора, той набързо ги сряза отново и обяви, че с радост очаква смъртта. Един сенатор глътна отрова в Сената, докато обвиняваше Тиберий в жестокост и алчност. Друг, Сабиний, беше екзекутиран и тялото му изложено на Гемония. Вярното му куче му носеше храна всеки ден и я слагаше до устата на мъртвеца. Дори когато хвърлиха трупа в Тибър, животното скочи във водата и го държа над нея под възхитените погледи на хората, които приеха това за явен знак, че убитият е бил невинен.
Младостта и невинността не бяха защита. Децата на Сеян минаха под ножа. Синът му беше достатъчно голям, за да разбира какво става, но малката му дъщеричка объркано питаше всички какво лошо е направила и къде я водят? Тъй като законът закриляше девиците, палачът я насили, преди да я удуши. И двата трупа бяха изложени публично.
Опитах се да въвлека Агрипина в разговор какво ще стане по-нататък, но тя поклати глава. Не сложи траур за майка си или брат си — това беше твърде опасно и можеше да се изтълкува като измяна. Отслабна, стана още по-бледа. Лягаше си късно и ставаше рано, живееше като насън. Усещах напрежението й. Понякога ми позволяваше да я прегърна или да хвана ръката й, но после ме отблъскваше. Понякога изчезваше и се връщаше със зачервени очи и синини по ръцете и краката. Подозирах, че посещава Макрон, новият господар на Рим и единствената й връзка с Тиберий. Дни, месеци и години се сливаха в едно. Агрипина не само стоеше настрани от политиката, но се постара и аз да го направя. Никога не ми поверяваше тайни мисии, не ми възлагаше мистериозни задачи. Вместо това аз станах неин прислужник и секретар, грижех се за складовете и купувах продукти. Понякога ме изпращаха във вилата й в Анций, за да проверя дали всичко там е наред.
— Добре се справяш — забеляза тя веднъж. — Онова, което направи на Капри, Парменон, беше повече от достатъчно. Ще те пазя като стрела в колчана си. Скрит от очите на хората, докато не му дойде времето.
ГЛАВА СЕДМА
О, красива дъще на красива майка!