Писмо в бутилка
- Автор: Спаркс Николас
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Писмо в бутилка». Краткое содержание книги:
”
За Гарет това послание е единственият начин да даде израз на неугасващата си любов към жената, която е изгубил. Тереза, чиято вяра в романтичното е разбита от бившия й съпруг, е заинтригувана: „Кои са Гарет и Катрин? Каква е тяхната история? Наистина ли любовта им е била толкова силна?” Провокирана от тази мистерия и необяснимо привлечена от загадъчния непознат, Тереза се впуска в търсене, което ще я отведе до малък крайбрежен град. Събрани от случайността или нещо по-могъщо от нея, животът на Тереза и на Гарет ще се докоснат с определена цел в един разказ, в който отекват най-съкровените ни надежди да намерим онзи единствен човек и истинската любов.
Гарет Блейк отиде на пристанището за яхти няколко минути по-рано, за да приготви „Хепънстанс“ за път. Свали калъфа на платното, отключи каютата и провери общото състояние на яхтата.
Баща му се беше обадил по телефона минута преди той да тръгне, и Гарет се сети за разговора им.
— Искаш ли да наминеш за вечеря? — беше го попитал той.
Гарет му отговори, че няма да може.
— Ще изляза на разходка с яхтата, но няма да съм сам.
След кратка пауза баща му попита:
— С жена ли?
Гарет му разказа набързо за запознанството си с Тереза.
— Струваш ми се малко възбуден за предстоящата ти среща — отбеляза баща му.
— Не, татко, не съм. И това не е среща. Нали ти казах, просто отиваме на разходка. Тя никога не се била качвала на платноходка.
— Хубава ли е?
— Какво значение има?
— Никакво, но чувствам, че се вълнуваш като пред среща.
— Не е среща, татко.
— Щом тъй казваш…
Гарет я видя да върви по пристана минути след седем часа. Беше облечена с къси панталони и червена блуза без ръкави, в едната ръка носеше кошница, а в другата — пуловер и леко яке. Не изглеждаше развълнувана като него, а и лицето ѝ не издаваше какво мисли, докато се приближаваше до него. Той се помъчи да се отърси от мислите си, когато накрая тя застана до лодката.
— Здравей! — поздрави го тя непринудено. — Не закъснях много, нали?
Той свали ръкавиците си, докато ѝ отговаряше:
— О, здрасти! Не, изобщо не си закъсняла. Аз дойдох по-рано, за да подготвя нещата.
— И какво, приключи ли?
Той хвърли един поглед навсякъде.
— Да, струва ми се. Чакай да ти помогна да се качиш.
Той остави настрана ръкавиците и протегна ръка. Тереза му подаде нещата, които носеше, и той ги остави на една от седалките, наредени на палубата. Когато пое двете ѝ ръце, тя почувства мазолите на дланта му. След като я качи благополучно на борда, той посочи с ръка към щурвала и попита:
— Готова ли си да отплаваме?
— Когато кажеш.
— Тогава иди да седнеш отпред. Сега ще я изкарам от пристанището. Искаш ли да пийнеш нещо, преди да тръгнем? Имам газирана вода в хладилника.
Тя поклати глава.
— Не, благодаря. Чувствам се добре в момента.
Тя огледа палубата и си избра да седне на една от ъгловите седалки. Видя го как завъртя ключа и задейства двигателя. После той отстъпи назад от щурвала и освободи двете въжета, с които лодката бе привързана към пристана. „Хепънстанс“ бавно започна да се измъква на заден ход. Леко изненадана, Тереза отбеляза:
— Не знаех, че има и двигател.
Гарет се обърна през рамо и отвърна с висок глас.
— Той е малък, служи само за излизане и влизане в пристанището. Сложихме нов, след като я ремонтирахме.
„Хепънстанс“ се отдалечи от пристана, после и от акваторията за яхти. Когато излезе на открития между островен воден път, той я обърна към вятъра и изключи двигателя. След като сложи отново ръкавиците си и вдигна бързо платното, Гарет застана до Тереза и се наведе близо до нея.
— Внимавай да не си удариш главата… Гикът ще се завърти над теб.
Последваха няколко чевръсти движения на ръцете му. Тя наведе глава и установи, че всичко стана точно както ѝ бе казал. Гикът се завъртя над главата ѝ и прикрепеното към него платно улови вятъра. Още не бе мигнала, и Гарет се озова отново зад щурвала. Докато правеше някои корекции, току обръщаше глава, за да поглежда към платното, явно да се увери, че всичко е наред. Цялата работа не отне повече от трийсет секунди.
— Не знаех, че се налага да извършваш всичко с такава бързина. Все си мислех, че ветроходството е мързелив спорт.
Той я погледна през рамо. И Катерин обичаше да седи на същото място и на светлината на залязващото слънце за миг си представи, че тя е там. Побърза да пропъди тази мисъл и се изкашля.
— То си е така, но едва когато се излезе в открито море и наоколо няма никой. В момента обаче плаваме по междуостровния воден път и трябва да внимаваме, докато се разминаваме с другите плавателни съдове.
Той поддържаше щурвала почти неподвижно и Тереза почувства как „Хепънстанс“ постепенно започна да набира скорост. Тя стана от мястото си, тръгна към Гарет и се спря до него. Духаше вятър и макар че го усещаше по лицето си, имаше чувството, че не е достатъчно силен, за да издуе ветрилото.
— Така. Е, мисля, че всичко е наред — рече той с усмивка и я погледна. — Ще плаваме, без да става нужда да променяме ъгъла на ветрилото. Освен ако вятърът не задуха в друга посока.