Български народни приказки (Том 1)
- Автор: Каралийчев Ангел
- Язык: болгарский
- Жанр: Искусство и дизайн
Электронная книга - «Български народни приказки (Том 1)». Краткое содержание книги:
— Ще кажа на бивола да те изпие! — заканило се врабчето.
— Кажи му де!
— Биволчо, изпий реката! — кацнало врабчето върху единия рог на бивола.
— Как не — отвърнал биволът, — аз се напасох с такава росна трева, че ако сръбна и вода — ще ми се надуе коремът и ще се пукне.
— Тогава ще кажа на вълка да те изяде.
— Кажи му де! — рекъл биволът.
Врабчето отишло при вълка в гората.
— Вълчо — помолило го то, — ела да изядеш бивола.
— Какво приказваш — отговорил вълкът, — додето има такива крехки агънца, що ми трябва жилаво биволско месо!
— Ще кажа на овчаря да насъска кучетата и те ще ти разкъсат кожуха!
— Кажи му де! — обърнал се вълкът.
— Овчарко — викнало отдалече врабчето, — проводи кучетата да изядат вълка!
— Дордето имам в торбата си мек хляб, защо ми трябва да провождам кучетата да си трошат зъбите с кораво вълче месо — отговорил овчарят.
— Но аз ще кажа на мишките да ти изгризат торбата!
— Кажи им де!
— Мишки — надникнало врабчето в една миша дупка, — излезте да изгризете кожената торба на овчаря!
— Додето си имаме зърно в житницата, торба няма да гризем — отговорили мишките.
Тогава врабчето заплакало. Видяла го една котка и го попитала:
— Защо плачеш, врабченце? Я млъкни! Недей натъжава котешкото ми сърце.
— Ще млъкна, ако изядеш мишките.
Изведнъж котката се хвърлила върху мишките, мишките — върху торбата на овчаря, овчарят насъскал кучетата си подир вълка, вълкът подгонил бивола, биволът се навел да изпие реката, реката потекла към огъня, огънят запалил единия край на трънения плет, плетът се уплашил и за да не изгори, намерил мънистеното зърно и го дал на врабчето. Врабчето се зарадвало много, кацнало на едно клонче, весело зачуруликало и всички се укротили.
Врабчето и лисицата
Някога врабчето и лисицата били големи приятели. Където тръгнела лисицата, и врабчето подире й.
— Врабченце, братче — рекла веднъж лисицата, — хайде да работим заедно.
— Какво ще работим? — попитало врабчето.
— Има какво. Ще посеем жито. Задружно ще си го пожънем и каквото получим, ще си го разделим по братски. Искаш ли?
— Искам, Кумичке.
Посели жито. Пораснало житото, вързало клас, узряло. Дошло време за жътва. Една сутрин врабчето и лисицата отишли да жънат. Но щом напекло слънцето, лисицата, която била много мързелива, почнала да хитрува.
— Врабченце, братче, ти жъни, пък аз ще ида на оня хълм да подпирам облака да не падне, защото, падне ли — отиде ни хубавото житце!
— Иди, Кумичке — рекло врабчето и се навело само̀ да жъне.
Лисицата се изкачила на хълма, клекнала да подпира облака, който тъкмо тогава се задавал от планината. А врабчето жънало, жънало, цялата нива пожънало, прибрало снопите, направило харман.
— Ела, Кумичке, да вършеем!
— Ти вършей, врабченце, братче, пък аз ще подпирам и днес облака, защото, нали знаеш, ако падне — отиде ни хубавото житце!
Врабчето приготвило диканята, впрегнало воловете, овършало житото, отвяло го и повикало лисицата.
— Ела, Кумичке, да разделим зърното!
— Ида! — затекла се лисицата.
Грабнала кринчето и почнала:
— На тебе, врабченце, едно кринче зърно, а на мене две кринчета, защото аз вършех по-тежка работа: подпирах облака.
Врабчето прибрало своето жито, преглътнало и си отишло.
— Защо си нажалено? — попитало го кучето.
Врабчето му разказало как го била излъгала лисицата. Тогава кучето се дигнало ядосано.
— Аз ще я науча! Заведи ме в лисината житница!
Врабчето го завело. Кучето влязло в житницата и се заровило в зърното.
На другия ден лисицата влязла в житницата си и почнала да пълни един чувал да ходи на воденица. Както гребяла, открила едното ухо на кучето, помислила, че е подлога от цървул, и го захапала. Тогава кучето скокнало, сдавило я и на бърза ръка я удушило.
Хитрият петел
Гащатият петел разперил криле, дигнал се, кацнал на плета и почнал да кукурига с цяло гърло. От съседната горичка подала муцуната си Кума Лиса.
— Добър ден! — викнала тя. — Чух те, като кукуригаше. Чудно пееш. Само не зная дали можеш да пееш тъй, както пееше някога баща ти.
— Че как пееше баща ми? — попитал петелът.
— Той стъпваше на плета на единия си крак, затваряше едното си око и почваше много силно да кукурига. Чуден певец беше.