Български народни приказки (Том 1)
- Автор: Каралийчев Ангел
- Язык: болгарский
- Жанр: Искусство и дизайн
Электронная книга - «Български народни приказки (Том 1)». Краткое содержание книги:
— Не виждаш ли що съм — отговорил конят, — кон съм!
— Ами кой те върза с тая верига?
— Човекът! — отвърнал конят. — Той ми е господар!
— Къде е човекът?
— Преди малко влезе в гората за дърва.
Лъвът се обърнал и тръгнал към гората. В една нива съгледал два вола, впрегнати в рало — стоят сред нивата и почиват. „Тези трябва да са човеци“, помислил си господарят на гората и се обърнал към тях:
— Хей, вие, дето теглите ралото, какви сте?
— Волове сме.
— Ами какво правите сега?
— Почиваме. От заранта сме впрегнати.
— Кой ви впрегна в този дървен хомот?
— Човекът — отговорили воловете.
„Брей, помислил си лъвът, не е шега да имаш работа с човека!“, и продължил пътя си. Влязъл в гората. Вървял, вървял — стигнал една полянка. На полянката видял кола с дърва, а пред колата — два големи черни бивола.
— Какво сте вие? — попитал лъвът.
— Биволи сме.
— Кого чакате?
— Човека чакаме да дойде и да ни впрегне в колата, че да му откараме дървата.
— А той?
— Той ще седне на колата и додето ние теглим тежките дърва, ще свири със свирка.
— Къде е човекът? — попитал лъвът.
— Ей го хе, зад ония дървета — копае яма, за да падат в нея зверовете горски.
Лъвът се упътил към човека. Човекът в туй време тъкмо бил привършил ямата и я засипвал с шума. Силният звяр изръмжал зад него. Човекът трепнал, обърнал се и изтръпнал от страх: „Лъв? Ами сега?“ Озърнал се наоколо за помощ — няма никого. Веднага му се мярнала в главата щастливата мисъл: „Със сила не мога надви това страшилище, но ще опитам с ум“.
— Защо си дошъл при мен? — попитал човекът.
— Дошъл съм да си премерим силите — отвърнал лъвът.
— Как ще ги мерим?
— Ще се преборим.
— Добре — казал човекът, — но преди да се преборим, хайде да се надскачаме — да видим кой ще скочи по-далеч.
— Съгласен съм — отвърнал лъвът, — почвай ти първи!
Човекът се отдалечил десетина разкрача, засилил се към ямата и скочил тъкмо пред нея. Отбелязал с камък мястото, дето скокнал, и се дръпнал настрана.
— Скачай сега ти! — обърнал се той към лъва.
Лъвът се отдалечил двайсетина разкрача, засилил се и нали е много по-пъргав от човека, надскочил го, но бухнал право в дълбоката яма.
Тогава човекът утрепал царя на зверовете със секирата си и от кожата му си направил дебели цървули.
Магаре и кон
Магарето и конят тръгнали на воденица. Магарето се влачело едвам-едвам, защото на гърба му били натоварени два чувала жито, а охраненият кон препускал празен и бодро цвилел.
— Ох! — изпъшкало магарето. — Колко много тежат пустите му чували! Задъхвам се. Ако падна — ще умра. Моля ти се, кончо, помогни ми! Кажи на стопанина да прехвърли единия чувал на твоя гръб.
Но конят си правел углушки и пет пари не давал за своя претоварен другар.
На едно каменисто място магарето се препънало, строполило се на земята и издъхнало под чувалите.
Тогава стопанинът на двете животни наместил магарешкия самар и чувалите върху конския гръб, шибнал коня с камшика си и го подкарал напред.
Конят се превил под тежкия товар, въздъхнал, извил глава към магарето и рекъл:
— Ех, братко, ако бях послушал молбата ти, сега щях да нося само един чувал жито.
И захванал да преплита краката си.
Лозарят и косето
Напекло топлото мартенско слънце. Закапали весело капчуците. Стопанинът грабнал ножицата и се провикнал към косето:
— Хайде, косе-босе, тръгвай с мене да подрежем лозите!
— Не мога — отвърнало косето, — защото си имам работа: гняздо вия.
И отлетяло за сламчици.
Зашумял развигорът над хълмовете. Избуяли новите ластари на лозите. Бръмнали пчелите по градините. Стопанинът нарамил мотиката и погледнал към гняздото на косето:
— Тръгвай, косе, с мене — да прекопаем лозето!
— Дума да не става! — отвърнало косето. — Аз тъкмо сега съм захванало да снасям яйца!
И се накокошинило в гняздото.
Затрещели юнските гръмотевици. Проливни дъждове окъпали земята. Стопанинът нагърбил пръскачката и пак викнал на косето:
— Косе-босе! Хайде да пръскаме, че маната може да изгори гроздето.
— Върви сам! Не виждаш ли, че аз тука пиленца мътя! — отвърнало косето и притихнало в гняздото.