Предсказанията на Нострадамус
- Автор: Ридинг Марио
- Серия: Предсказанията на Нострадамус 01 #1
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Год: Унискорп, 2011
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Предсказанията на Нострадамус». Краткое содержание книги:
- Така. Макрон. Можеш да
кажеш на парамедиците, че той още
диша. Едва. Но ще им трябва шина.
Може вратът му да е увреден - даде
инструкции
Калк.
После
се
приближи до жената. - Госпожо. Не
мърдайте. Не се дърпайте.
Жената изстена.
- Моля
ви.
Стойте
неподвижно. Кракът ви е счупен -
нареди той. Опита се да свали
стъклото,
но
механизмът
беше
счупен. Лицето на жената вече беше
станало синкаво. Беше ясно, че ѝ е
трудно да диша. - Макрон. Донеси
чука. Бързо. Ще трябва да разбием
стъклото.
- Кой чук?
- Тогава пожарогасителя.
Калк свали сакото си и го уви
около главата на жената.
- Всичко е наред, госпожо. Не
се дърпайте. Ще се наложи да
счупим стъклото.
Внезапно
всяко
напрежение
напусна тялото на жената и тя се
отпусна тежко върху колата.
- Бързо. Спря да диша.
- Какво искате да направя?
- Разбий
стъклото
с
пожарогасителя.
Макрон засили пожарогасителя
и го заби в стъклото. Металният
цилиндър отскочи от закаленото
стъкло.
- Дай на мен - сграбчи
пожарогасителя Калк. После разби
стъклото
със
задната
част
на
устройството. - Сега ми дай якето си
- изкомандва той. Уви го около
ръката си и разчисти разбитите
стъкла. Положи жената на земята и
остави
главата
ѝ
върху
якето.
Приведен напред, я удари рязко в
областта на сърцето. Измери два
пръста под лявата ѝ гърда и започна
да прави сърдечен масаж. - Макрон.
Когато ти кажа, я обдишай два пъти.
Макрон застана до главата на
жената.
- Повика ли линейка?
- Да, сър.
- Добре, момче. Ще правим
това, докато пристигнат. Има ли още
пулс?
- Да, сър. Малко е неравномерен,
но го има.
Докато
правеше
сърдечния
масаж, Калк погледна Макрон в
очите.
- Сега вярваш ли ми? За
втория мъж?
- Винаги съм ви вярвал, сър.
Но наистина ли мислите, че той е
извършил това?
- Две обдишвания.
Макрон се наведе и даде на
жената целувката на живота. Калк
поднови сърдечния масаж.
- Не просто го мисля, момче.
Знам го.
Глава 36
Йола изплю последните шлюпки
от тиквените семки на пода на
колата.
- Вижте. Диви аспержи.
- Какво?
- Диви аспержи. Трябва да
спрем.
- Не
може
да
говориш
сериозно.
Йола удари Сабир силно по
рамото.
- Някой засича ли ни време?
Преследват ли ни? Има ли краен
срок за това?
- Е, разбира се, че не...
- Тогава спри.
- Ти не мислиш, че трябва да
спираме, нали? - обърна се Сабир
към Алекси за подкрепа.
- Разбира се, че трябва да
спрем. Колко често виждаш диви
аспержи да растат край пътя? Йола
трябва да получи своя кюелите.
- Своя какво? - не разбра
Сабир,
но
осъзнавайки,
че
мнозинството печели, обърна колата
и се насочи обратно към аспержите.
- Където
и
да
отидат,
циганките
изпълняват
така
нареченото кюелите. Това значи, че
никога не подминават безплатна
храна - билки, зеленчуци, яйца,
грозде, ядки, рейне клоде, без да
спрат да ги съберат.
- Какво, по дяволите, е рейне
клоде?
- Зелени сливи.
- О, имаш предвид зелена
34
ренклода 1?
- Рейне клоде, да.
Сабир погледна пътя зад тях.
Един ситроен изскочи иззад завоя и
ги подмина.
- Карам към място, където не
могат да ни забележат. Ако случайно
мине полицейска кола.
- Никой няма да ни познае,
Адам. Те търсят един човек, а не
двама мъже и една жена. И то в кола
с други номера.
- Въпреки това.
Йола удари гърба на седалката
му.
- Виж. Там има още малко.
Край реката - посочи тя. Претърси
раницата си и извади две найлонови
торбички. - Вие двамата наберете
аспержите край пътя. Аз ще набера
останалите. Виждам и глухарчета,
коприва и парички. Момчета, вие сте
късметлии. Довечера ще си направим
пир.
Глава 37
Ейкър Бейл си беше уредил аванс
от четирийсет минути. Чети- рийсет
минути, в които да извлече цялата
информация, която му беше нужна.
Четирийсет